Понякога необузданото въображение на Дони му създаваше главоболия. Веднъж при нас дойде една циганка, която се опита да ни продаде някакви диви плодове. Те приличаха на едри сливи. Спас беше живял в тоя край осемнадесет години и знаеше много добре, че тези плодове не се ядат, но без да мисли, тъй просто на шега каза:

– Никога не съм виждал такива плодове.

Това беше достатъчно за Дони. Той започна да хвали разгорещено тези „прекрасни“ плодове и колкото повече ги хвалеше, толкова повече се увличаше и възхищаваше:

–  Ял съм хиляда пъти от този плод. Трябва само да се свари с малко захар и се получавало нещо, което по вкус няма равно на себе си никъде по земята.

Той говореше само защото му правеше удоволствие да се слуша как говори. Но Спас го прекъсна и го попита:

– Защо не си купиш от тези плодове, щом са толкова вкусни?

Дони онемя за секунда-две. Беше хванат натясно, но той никога не се предаваше. Не беше от тези, които са готови да отстъпят и да признаят, че не са прави. Даде си вид, че е много радостен, задето му се удава възможност още веднъж да хапне от този толкова вкусен дар божи. Той да отстъпи от думата си? Никога.

Убедена съм, че щеше да изяде тези плодове, дори да знаеше, че ще умре след това. Той ги купи и каза най-нехайно:

– Много съм доволен от покупката и ако вие със Спас не искате да опитате това божествено нещо, то си е ваша работа.

Следващите няколко часа бяха едни от най-интересните. Дони взе една празна газена тенекия, сложи я на огъня, напълни я до половина с вода и пусна вътре тия „прекрасни“ плодове. Щом водата завря, той хвърли в тенекията шепа захар. От време на време опитваше какво се е получило.

Постепенно плодовете се размекнаха и развариха, и Дони започна да ги опитва с лъжица. Загребваше с лъжицата, вкусваше и мляскаше от удоволствие, после се питаше:

– Дали не е трябва да се добави малко захар?

След това хвърляше още една шепа и продължаваше да вари. Захарта вървеше шепа след шепа, а Дони вече два часа опитваше този „компот“. Ние със Спас умирахме от смях, подигравахме му се, дразнехме го, занасяхме го, а той,  все едно че нищо не се е случило.

Накрая Дони заяви:

– „Компотът“ вече е готов, станал е идеален.

Той бръкна с лъжицата, вкуси, млясна с уста и се впусна във възторжени хвалебствия. После ни даде и ние да опитаме. Както можахме да се убедим, тоновете захар не бяха оказали никакво влияние на този киселоч. В него нямаше и следа от онази сладост, която захарта би трябвало да му предаде.

На нас една лъжичка ни беше предостатъчна, но сърцатият Дони, този безстрашен мъченик, гълташе и хвалеше, докато зъбите и езикът му изтръпнаха, а ние в това време умирахме от смях.

Следващите два дни Дони нито хапна, нито пийна нещо. Зъбите му бяха така изтръпнали, че нищо не можеше да сложи в уста си. Дори при поемането на въздух той потреперваше, но това не му пречеше да продължава да се възхищава от своя отвратителен „компот“ и да благодари богу за тези плодове. Това беше удивителна проява на твърдост.

Бил направен експеримент. Бълхи били поставени в стъклен буркан с капак. Първо те се опитали да излязат от буркана, но имало преграда, която ги отделяла от свободата. Бълхите скачали, скачали и накрая се успокоили. Така насекомите живели две седмици.
Експериментаторите махнали капака на буркана, но бълхите продължавали да се държат така, сякаш капака бил там. Те не могли да преминат бариерата, която съществувала в тяхното въображение.
Така се случва и с хората днес. Дали съществува преграда или не няма значение, тя е в главите им. Обществото още от детството ни диктува какво да правим и какво не. Тук не става дума за морални ценности, а за спъване на инициативата.
Когато човек е ограничен, той представа да мечтае. Много малко от хората се отърсват от подобни зависимости вследствие, на което творят и създават, организират свой бизнес и не се стряскат пред думата „невъзможно“.
За творческия гений на човека  няма граници и забрани.

Китара с два грифа отдавна не е новост.
Но можем да се обзаложим, че китара с 4 грифа, два звукови отвора и 42 струни няма никой. Това чудо на музикалната индустрия е дело на голямото въображение на неговите създатели, които са го нарекли Pikasso.
За да се създаде от това чудовище чист звук са били необходими 1000 часа или две години работа.
Този инструмент може да бъде чут на записи от Пат Матини (Pa Metheny). Свири невероятно на него.

Всеки от нас се ражда за любов и щастие. А след това идват болестите, болката и разочарованието.
Различни специалисти са стигнали до едно и също мнение. Тъгата и горчивите мисли могат да доведат до различни заболявания. А силата на ума и въображението могат да лекуват.
Някои изследователи смятат, че физическите заболявания са често срещани при хора с беден речник. Всички емоции, особено отрицателните, трябва да излязат. И за това неспособните да говорят за своите чувства, да изразят емоциите си, боледуват и се чувстват немощни. Така, че ако нямате с кого да споделите преживяванията си, заведете си дневник или използвайте телефона на доверието. Не натрупвайте в себе си негативи, научете се да давате място на емоциите си.
А има специалисти, които смятат, че хронични заболявания са сходни с образа на живота на един човек, с неговите черти от характера. Например, защо човек боледува от асма? Той просто се опитва да се откроява. Ако човек постоянно кашля и достига до хрипове и посиняване, искаш или не искаш, не можеш да не му обърнеш внимание. Е, това е доста силно казано… Но ако ваш познат е имал инфаркт на миокарда, това означава, че той взима всичко при сърце. Постарайте се да му попречите да се вълнува. Не всеки признава, че е имал проблеми от интимен характер или просто сексуално разстройство. В този случай вие дълго сте казвали „не“ на тялото си. И във всички изброени случаи, обикновено се приемат лекарства. Но така няма да се отървем от здравословните си проблеми.
За да сме здрави трябва да се промени начина ни на живот и самите ние. Бъдете активни и по често бъдете сред природата. Това ще ви помогне да се поотпуснете, да отдъхнете и да наберете сили.

Ние живеем във времето на бързо развиващите се високи технологии. Резултатите, на които са пред нас във вид на частично реализирани идеи.
Развива се и транспорта на бъдещето. Разработват се модели, както за сухопътен, така и за въздушен транспорт.
Интересна е идеята за летящ мотопед, разработена от японския дизайнер Norio Fujikawa. Той е с реактивен двигател и с него ще могат да се избегнат множество задръствания.
Възможно е, когато се появи този мотор да няма вече задръствания, но този вид транспорт си има своите предимства. Малогабаритен е и лети.
Идеята е плод на въображението по време на ежедневно каране на мотоциклет. Само мисълта колко добре би могло да се избегнат задръстванията и бързо да се достигне до работата или друго място може да те вдъхнови, за да направиш такъв мотопед.
Кой знае в бъдеще подобно транспортно средство може да бъде у всеки.