Първоначално дебеличката Лулу била подарена на рождения ден на една жена, но тя не искала да я вземе в дома си. Майката на рожденичката решила да се погрижи за прасенцето, от една страна от съжаление, от друга да осигури някой и друг тържествен обяд.

Недостатъкът от външността на свинчето се компенсирала с неговата съобразителност.

Когато приютилата я жена получила сърдечен пристъп свинята Лулу веднага се ориентирала и потърсила помощ.

До сега прасето не е напускало заграждението, в което е било затворено, но намерило начин да си отвори вратичката, Лулу напуснала двора и се добрала до пътя. Дочакала, до се зададе някоя кола и легнала на средата на пътя.

Първият й опит се провалил, никой не спрял, Тогава прасето притичало в дома , видяло как е стопанката му и пак хукнало към шосето.

След 45 минути един от шофьорите спрял. Може би си е мислил за някакво богато угощение.

Той хукнал след надигналата се от пътя Лулу и влязъл в дома, където намерил безпомощно лежаща жена. Позвънил веднага в Бърза помощ. Лекарите успели да спасят жената.

Лулу получила за награда поничка с мармалад. Не е много щедро но прасето е доволно.

Тя се комплексираше от своята външност, дори повече от пропуските си в образованието.
– Как така, – питаше тя един технически образован неин познат, –  желязото е по-тежко от водата, а корабите не потъват?
– Всичко е много просто, – казал той, – Но това сте го учили по физика в училище?
– Не си спомням,
– Добре… В древността е живял учен на име Архимед. Той открил закон, според който, на тяло потопено във вода действа подемна сила, равна на масата на изместената вода…
– Не разбирам, – измъчено го погледна в очите.
– Ами…., – замисли се той, – вие сядате във вана пълна с вода. Какво ще стане? Водата ще бъде изместена и ще се разлее на пода… Защо водата се излива?
– Може би защото имам голямо дупе, – започна да се досещат и като че ли да разбира закона на древния учен.
Такова удивително момиче, може да ти предложи какви ли не изненади.

За да оцелее едно циганско семейство са му необходими много повече усилия отколкото на местното население. Ярката, характерна външност е пречка за настаняване на работа.
Навярно си чувал фразите: „циганите крадат,…пеят и танцуват…“ Имено такива изказвания пречат да се отнасяме към циганите обективно.
За това семейството на циганина е прибежище за тях, където ще го изслушат, нахранят и развеселят.
Животът в чужда страна ги е научил да се държат един за друг и да не остават брата си в беда.
Президентът на Международния съюз на циганите веднъж е казал: „Ако някой човек дойде в чужда страна, той обикновено търси хотел, а циганинът търси друг циганин, който веднага му дава храна и подслон“.