Доживял Матей до преклонна възраст. Никого не обиждал, с честен труд спечелил богатството си. Синовете му били вече възрастни и му помагали в работата.
Умрял старецът и душата му отлетяла пред вратите на рая. Дълго чакал, но вратата не се отваряла. Започнал да размишлява Матей какво е сбъркал. Припомнил целия си живот, но не намерил нищо лошо в него.
Накрая вратата се отворила и излязъл един ангел, който му казал:
– Твоето име го няма в книгата на живота, ти си виновен пред Бога.
– В какво? – попитал Матей изненадано.
– Ти си грешен пред децата си, – обяснил му ангелът, – не си им оставил нищо.
– Как нищо? – възмутил се Матей. – Цялото богатство и всичко, което притежавах им оставих, не е справедлив Божия съд.
Колкото и да му обяснявал ангела, Матей си стоял на своето. Тогава ангелът го взел и с него се спуснал към земята.
– Погледни, – казал Божият пратеник.
Погледнал Матей, синовете му ги няма. По-големият седи в затвора, защото убил брат си по време на делбата на имуществото. А най-малкият се скитал по света. Стопанството разрушено. Хамбарите празни. В къщата цари бедност. Дъщерята седи в дрипи, а около нея полуголи деца жално викат:
– Мамо, искаме да ядем! Дай да ядем!
– Виждаш ли, – казал ангелът. – Ти не си се погрижил за душите на децата си. Твоята грижа е била насочена към суетното и преходното.
Разбрал Матей вината си и признал праведността на Божия съд.
Вие можете да притежавате богатство, но не трябва да му позволявате, то да ви владее. Трябва да разберете едно важно нещо, че грижата за човешката душа е много по важна от всички материални облаги на този свят.

Случва се, човешкото тяло да остарее, но човек да си остане дете по душа. Оказва се, че може да се случи и обратното.
Джейли Лингдо се е родил в северна Индия в Мегхалая преди 26 години. И независимо от зрялата си възраст, няма да му дадеш повече от две години. На ръст е малко над 80 сантиметра и тежи само 11 килограма.
Умственото развитие на Джейли също е спряло. Родителите му са земеделски производители и все още обличат сина си с дрехи от детски магазин.
Единственото нещо, което издава възрастта му са зъбите. Жестовете и мимиките също не са на дете. Лекарите казват, че е най-вероятно младият мъж ще остане в “ капана “ на малкото си тяло за цял живот. Освен ако, разбира се, се случи някакъв невероятен пробив в медицината.
Причината за това изненадващо явление е рядко нарушения в развитието на хипофизата в резултат, на което се блокира производството на хормони за растежа. Това заболяване е обратната страна на друго заболяване – прогерия, при което човек остарява бързо и умира.

Във виетнамския език съществуват осем местоимения за първо число единствено число, а ние обикновено казваме само „аз“.
Използването на тези местоимения зависи от пола и социалното положение на човека или неговия събеседник.
Освен това в ежедневната виетнамска реч често събеседниците се наричат с термини обозначаващи родство, а те са не по-малко от двадесет.
Тяхната употреба е свързана с голямо количество тънкости, зависещи от пола, възраста и социалния статус, а някои от тях могат да се възприемат като оскърбления.
Например, любовниците по между си се наричат „брат“ и „сестра“.

Университетът в Хонг Конг по поръчка на City Bank е преброил милионерите в своя град. Получила се е внушителна цифра.- 601 хиляди човека имат състояние поне 1 милион хонконгски долара. Дори и някои от респондентите да са превишили резултатите, просто е невероятно, че 11% от пълнолетното население на Хонг Конг, което е около един на всеки десет възрастен жител на града, са милионери.
В признаците на милионера влизат: солидна възраст, средната възраст на милионерите е 50 години; следва принципа „пари правят пари“ или спекулации с жилища, болшинството от богатите правят сделки на фондовата борса или в сферата на недвижимите имоти; а също така и увереност, че не е нужно да се работи до преклонна възраст. 90% от анкетираните възнамеряват да се пенсионират на 65 години или по-малко.
Човек не може да каже, че броят на тези милионери, всеки десети възрастен жител на Хонг Конг, е малък. Средното им състояние, ако се отчита и недвижимите им имоти, достига до 13 милиона долара на човек.
Остава да обобщим – Хонг Конг много повече от другите градове е достоен за титлата „Град на милионери“.

Госпожа Х бе жена на средна възраст. Тя започваше деня с молитва и някоя глава от Новия завет, която след това разясняваше с по няколко думи в училището за деца към църквата.
В едно от тези разяснения тя се спря на думите „Искай и ще ти се даде“ и каза, че който искрено се моли за нещо и силно желае да го има, може да бъде сигурен, че молитвата му ще бъде чута.
Изглежда, Сашо остана поразен от нейното тълкование и страшно се зарадва на възможностите, които то разкриваше. Реши да проверя на практика казаното. Впрочем той вярваше напълно на госпожа Х и нито за миг не се съмнявах в резултата.
Помоли се за кейк. Мимето носеше всяка сутрин в училище голямо парче торта. Тя винаги го криеше, но когато Сашо свърших молитвата и се огледа, парчето стоеше, кажи-речи, пред него, а Мимето се бе обърнала на другата страна. Никога в живота си не се е радвал повече.
Сашо стана вярващ. До този миг безбройните му желания все още бяха останали неизпълнени, но сега беше открил разковничето и смяташе да ги задоволя до едно.
Ала тази мечта, както повечето други мечти в живота, си остана напразна. През следващите два-три дни се молеше така, както никой не се е молил. Много искрено и горещо, но нищо не излизаше. Откри, че и най-горещата молитва не беше в състояние да му донесе отново парче торта. И стигнах до извода, че ако човек държи на парчето торта и не сваля очи от него, няма защо да го тревожат молитвите на някого си.
Нещо в поведението и настроението му бе обезпокоило майка му.  Тя го повика настрана и взе да го разпитва доста загрижено. Отначало Сашо се дърпаше и не искаше да й кажа каква промяна е станала с него, защото това щеше да наскърби нейното сърце, но накрая призна със сълзи на очи:
– Вече не съм християнин.
Съкрушена, тя го попита:
– Защо?
– Защото разбрах, че съм бил християнин само заради облагите — обясни Сашо, – и сега тази мисъл ми е непоносима, това е толкова недостойно.
Тя го притисна до гърдите си и взе да го успокоява.
Майка му си имаше доста главоболия с него. Сашо бе тонизиращо средство за нея, бе нейна скъпоценост. Досега тя не си бе давала сметка за това, но сега разбираше, че е така.