Недьо беше нервен. Бе останал без работа и се чудеше какво да прави. Беше му омръзнало да стои в социалните мрежи. Ако потърсеше филм да гледа попадаше все на гледан. Не обичаше да чете, а да се разходи навън не бе по вкуса му.

– В динамичния свят, в който живеем, пълен с информация, развлечения, стремеж за развитие, често тихото време идва нежелано, – поклати глава той. – Дори ни създава напрежение. С какво да запълня тази тишина?

– В стремежа си да оправдаем всяка минута, започваме да изпитваме безпокойство от това, че не сме заети, – подкрепи го брат му Калин.

– Има и момент на прекалено високо напрежение, когато пък си търсим свободно време, – отбеляза Недьо.

– Исус е нашата почивка, – изкашля се дядо им.

– Какъв Исус? Някакъв бизнесмен ли е, който дава възможност за разнообразие и разсейва скуката? – попита Недьо.

Калин като по-голям беше слушал обясненията на дядо си за Спасителят Исус Христос. Той се усмихна и разказа всичко, което бе научил от дядо си:

– Той е Божият Син, Месията, който дойде на земята, за да ни спаси чрез Своята смърт и възкресение, предлагайки прошка на греховете ни и вечен живот на всички, които вярват в Него.

Старецът одобри казаното:

– Добре си запомнил всичко, което ти казах. Истинската почивка идва от време, прекарано с Бога.

А брат му добави:

– Това не е време, в което се оглеждаме за нещо, което още трябва да направим или очакваме кога ще свърши, а просто го изживяваме пълноценно в Неговото присъствие.

Преживявали ли сте някога нещо толкова прекрасно, че не можехте да не говорите за него?

Често ентусиазмът „не мога да говоря“ се среща при нови, скоро повярвали християни, но и при по-стари.

Станко отскоро бе опознал Исус.

Повечето като него се затрудняваха да поканят приятели нехристияни на събития, обясняващи Исус.

Станко покани дузина.

Той бе толкова радостен от срещата си с Исус, че не можеше да не говори или покани на дадено събитие разкриващо Спасителя.

Предизвикателство за тези от нас, които познават Исус отдавна, е да не загубят чудото.

Фактът, че Бог дойде и живя сред хората, удивителните неща, които Исус направи, ужасът на Неговата смърт и страховитата сила с победа на Неговото възкресение.

Елена четеше Библията си. Край нея мина Станко. Когато видя какво прави, я попита:

– Защо четеш все тази книга? Толкова ли е важна за теб?

– Бог ми говори чрез нея, – отговори Елена. – Когато чета Библията, виждам какъв е Бог. Опознавам Го. Разбирам много по-ясно как Той иска да живея на този свят.

– Но тя е толкова голяма, – смръщи вежди Станко. – От къде трябва да се започне?

– Започни с четене за живота на Исус, – посъветва го Елена. – Например, вземи Евангелието на Йоан. Това е една от 66-те книги на Библията. В нея се разказва за живота на Исус, Неговите чудеса, смърт и възкресение.

– Е, добре, – съгласи се Станко. – Ще разбера как се е отнасял с хората, ядосвал ли се е, как е реагирал, когато са Го разочаровали, какво е казвал на най-близките си приятели, …. И какво от това?

– Ако твоят живот принадлежи на Исус, – Елена леко наклони главата си на една страна, – трябва да знаеш какъв е бил Той. Исус може да се окаже много по-различен, отколкото си си Го представял.

– Ами ако нещо не разбера или не Го възприема правилно? – попита Станко.

Елена се усмихна:

– Не е нужно да разбираш перфектно всеки стих. Много искам да чуя, какво Бог ще ти покаже тази седмица?

– Сигурна ли си? – Станко недоверчиво погледна Елена.

– Знам едно нещо със сигурност, – плесна с ръце Елена, – когато Божието Слово се засади в сърцето ти, връзката ти с Бога ще расте и ще се влюбиш в Исус.

Станко само кимна уклончиво:

– Кой знае.

Той още не бе готов за среща с Господа.

Класът бе притихнал.

Учителката говореше:

– Има много теории за това какво не е наред в света. А вие как мислите от какво се нуждае света? От образование, равенство, …..

– Светът е болен, – бързо изстреля Пенко.

– Това си е явно подценяване, – възпротиви се Ева. – Светът е мъртъв поради греховете си, следвайки владетелят незаконно узурпирал земята.

– По-скоро светът е в плен на подчинението на своите желания и страсти, – възрази Емил.

– Добре, – съгласи се учителката, – Никаква образователна реформа или кампания за граждански права, не може да реши проблемите на този свят. Причини за това са: нашата фатална зависимост от недобрите ни желания, пристрастяването ни към греха и подчинението ни на управлението на дявола. Тогава какво би спасило този свят?

Децата си зашепнаха тихичко едно на друго, обсъждайки проблема.

– Може би ако можехме да проведем правилната програма.

– Не, по-добре да променим законите на страната.

– А ако накараме хората да се променят и да се държат по определен начин?

Недю плахо вдигна ръка.

– Кажи, какво мислиш за това, – подкани го учителката.

Ученикът смело се изправи и заяви:

– Само смъртта и възкресението на Исус Христос могат да ни направят живи. Така ще се избавим от смъртта поради греха ни и подчинението ни на дявола. Само Исус спасява.

Катя и Веско пакетираха багажа си за преместване в новия си дом.

Внезапно Катя припадна.

Сърцето ѝ бе спряло.

Лекарите я съживиха, но състоянието ѝ до вечерта се влоши.

На Веско бе казано:

– Обадете се на останалите членове на семейството, за да се сбогуват с нея.

Цялото семейство се събра и започна да се моли отчаяно.

Катя официално бе починала, но Бог я върна към живот.

Той има цели, които не знаем. Не лекува всички, нито възкресява всеки, но ни дава едно превъзходно уверение:

„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, ако и да умре, ще живее“.

Всеки вярващ знае, че каквото и да му се случи, ще бъде с Господа.