Специалисти от Делфийският технически университет съвместно с дизайнери от Mecanoo Architects..са създали умалено копие на нов ветрогенератор, който не използва движещи се механични части.

Съоръжението EWICON (electrostatic wind energy converter) представлява стоманена рамка във вид на буквата „О“, в която се намира мрежа от хоризонтални тръби. Всяка тръба се състои от няколко електрода и дюзи, разпръскващи положително заредени частици вода във въздуха.

Устройството произвежда енергия чрез движение, създадено от вятъра на заредени капки вода между тръбите.

Тъй като инсталацията няма движещи се части, намаляване се разходите за нейната поддръжка. В допълнение, EWICON не прави голяма сянка и не предизвиква шум. Системата може да бъде инсталиран край морето или на сушата. Тя лесно се поставя, дори на покрива на висока сграда.

Първите топки, направени от римляните, били от защити едно за друго парчета животинска кожа, пълни с въздух. По-късно през Средните векове, топките се правели от свински пикочни мехури, пълни с въздух. Странно, как ли са ги надували?
Първите топки за голф са били кожени торби напълнени със сварена птича перушина. Те летели много добре, преди да ги навали дъжда, тогава подгизвали и се късали.
През 50-те години на 19 век на някого му хрумнала идеята, че топките от голф могат да се правят от саподила. Но те не летели по права линия, като старите, за това преди това трябвало да се издраскат и износят.
Оказало се, че неравната повърхност на топката за голф захваща въздуха в миниатюрни вдлъбнатинки. Турболентния въздух се завихря около захванатия въздух и всъщност това е причината за по-бърз полет. За това и модерните топки за голф имат малки вдлъбнатинки.
Топката за крикет се върти само хоризонтално. Но при висока скорост, въздушната турбулентност я кара да се отклони, ако ръбът на шева й е гладък. Затова някои играчи на крикет заглаждат топката, като я търкат в панталоните си.
При скорост по-голяма от 100 км в час топката може да се отклони още повече. Особено ако ръбът на шева е неравен. За това някои играчи на крикет натриват топката с кал.
Топката за ръгби и американски футбол има заострени краища. Когато се хвърли напред, тя понякога отскача високо, понякога ниско. За това трудно се хваща, но лесно се хвърля.

Първият климатик в света се е появил през 1929 г. Той е произведен от General Electric. Като вещество охладител в устройството е използван амоняк. Това вещество е известно като изключително опасно за здравето на човека. Ето защо компресорът на климатика, който охлаждал въздуха бил изнесен в отделен блок, извън помещението на улицата. Така, първият климатик, в действителност,  представлявал сплит система. Безопасният фреон започнал да се използва още от 1923 г. Това нововъведение позволлило освобождаване на моноблока в климатика, отдалечавайки ерата на сплит системите.
Климатиците не само охлаждат  въздуха, но и спомагат за комфортното пребиваване на човек в дадено помещение. Всичко това става за сметка на изсушения въздух, В основат на процеса лежи прост принцип. Водата от въздуха се кондензира върху нещо студено. В случай, водата ще се установи в охлаждащата система, която обикновено е в стаята. По този начин, водата се събира в студените части на устройството и се стича в специални труби, които водят на улицата или в канализационната система.

В град Хюстън, щата Тексас, е станало необичайно пътно транспортно произшествие. Автомобилът движейки се по пътя с голяма скорост се оказал на покрива на една къща. След като се блъснал в оградата, полетял във въздуха и се приземил на покрива, обърнат с главата надолу.
24-годишният шофьор управлявайки своя автомобил, не е забелязал завоя на пътя. Развила голяма скорост, колата се блъснала в оградата и полетяла във въздуха. Изведнъж „кацнала“ на покрива, претърколила се и се приземила с колелетата нагоре.
Собственичката на къщата, чула грохот и решила, че някой се опитва да разруши къщата й. Тя била много изненадана, когато един минувач й съобщил, че на покрива на дома й има автомобил.
За да извади шофьора от автомобила, жената трябвало да извика спешна помощ. Те изкарали катастрофиралият и го закарали в болницата. След като му била оказана медицинска помощ, той бързо се възстановил.
Колата била свалена от покрива с кран.

Ефектът на високите скорости са проучени от австрийския физик Ернст Мак. Той установил, че трудно се пътува със скорост по-висока от тази на звука – 1220 км в час.
Всички летателни апарати изтласкват въздуха пред себе си, но когато самолетът лети със звукова скорост, той се врязва във въздушния слой преди да успее да се разсее.
Получава се силно друсане, което може да разцепи самолета, да не говорим за вътрешностите на пилота и хората, които са в него.
През 1940 г. няколко пилота загинали при опит да преминат звуковата бариера.
През 1947 г. американският летец Чарлз Йъгър успял да я премине със самолет, на който бил монтиран ракетен двигател.