Една малка вълна се носела безгрижно из океана и много била весела. Радвала се на вятъра и свежия въздух, докато  забелязала как вълните пред нея се разбиват в брега.

– Олеле, но това е ужасно, – казала малката вълна. – Това ли ще се случи и с мен?!

Тогава се задала и втора вълна. Тя видяла посърналата малка вълна и я попитала:

– Защо си толкова тъжна?

Малката вълна отвърнала:

– Всички ще се разбием! Всички ще изчезнем в нищото! Това не е ли ужасно?

Втората вълна се засмяла:

– Ти нищо не разбираш. Ти не си вълна, ти си част от океана.

През XVIII век Бенджамин Франклин казал, че в живота няма нищо неизбежно, освен смъртта и данъците.
Необходимостта да се събират данъци е възникнала, когато са започнали да се оформят първите държави.
Първоначално с данък се облагала собственост върху земята, животните и работниците.  Но нуждите на държавата се увеличавали, а заедно с тях се появявали все по-странни и понякога абсурдни данъци. Император Веспасиан наредил събирането на такса в Рим за използване на обществените тоалетни, във Византия съществувал данък върху въздуха, който е трябвало да платят собствениците на скъпи къщи, а в Башкирия през XVII век е имало данък върху цвета на очите.
Западноафриканските страни са сред най-бедните в света. Но въпреки това, техните жители все още се облагат с данъци, някои от които могат да бъдат класифицирани като много странни.
Така жителите на Гвинея, където почти цялото население живее в бедност, все още плащат данък за мир, макар сега в страната да не се водят никакви военни действия.
Всяка година мирния живот на гражданите на страната струва 17 евро, което се явява разумна цена за гвинейците. За сравнение, един килограм кафе в Република Гвинея може да се купи за 50 евроцента.

Първият известен часовник е слънчевият. Но той имал недостатък, за него е нужно да има слънце. Когато е облачно или е нощ, такъв часовник не може да се използва.
Ето защо, във Вавилон или Египет, учените не могат да определят точно, в XVI -ти век пр. н. е. е изобретен водният часовник.
Неговото устройство е изключително просто. Вода капе през дупка и по маркировката на стъклото може да се прецени колко е часа.
Платон на основата на водния часовник създал будилник. Течаща вода компресирала въздуха в долната част на съд, в който имало предпазител. При определено налягане предпазителя се отварял и сгъстеният въздух отивал във фигура на флейтист и той издавал рязък звук, който будел учениците на Платон.

От едната страна на много точни везни са сложени железни пирони с маса един килограм, а на другата алуминиева жица също с маса един килограм.
Въпрос: Кое ще натежи повече?
Време е да се замислите сериозно и да напрегнете малко мозъка си.
Коментар: Масата е еднаква, но поради различната плътност на метала алуминия ще заеме по-голям обем. Следователно алуминия ще изпита по-голяма изтласкваща сила в атмосферата на Земята, отколкото желязото. А дали това са пирони или тел няма никакво значение.
Навярно знаете известната задача на Я.И. Перелман, където той пита: Кое е по-тежко тон дърво или тон желязо?
При отговора на този въпрос Перелман обяснява, че тон дърво е по-тежък от тон желязо. И той е прав, като се има предвид теглото в тонове, а не масата. Поставено във въздуха тон желязо ще бъде по леко от тон дърво, ако се претеглят във вакум. В представения въпрос отначало е дадена масата, а не теглото. А масата на веществата не се изменя във въздуха, водата и т.н. за разлика от теглото.
Отговор: Етинорип тяеледан ещ.

В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.