В началото на 20 век в Тибет се взимали около 2000 вида държавни данъци.
В тях влизли данък за сватба, раждане на дете, правото да се пее, да се танцува, да се бие камбана или барабани, ………
През 1926 г. в Тибет започнали да събират армия.
В случая им трябвали много пари, но всички възможни причини за събиране на пари чрез данъци, били вече измислени.
Тогава Далай Лама въвел данък за ушите. Ами ако някой нямал едно ухо или и двете му були откъснати?
А ние се оплакваме, че плащаме „големи“ данъци!? Ей, я по-тихо, нали още не сме почнали да плащаме за въздуха, който дишаме. И той е един въздух, просто не ми се говори за това…..

Едно дете трябва да си почине от контактите с много хора, градския въздух, хлорираната вода и битовата химия. В повечето случаи почивката „на море“ е без значение  за оздравяването на често боледуващото дете, защото повечето от вредните фактори се запазват и се добавя хранене навън сред много хора, а обикновено това е по-лошо в сравнение с домашните и жилищни условия.
Идеалната почивка за често боледуващо дете изглежда така: прекарване на лятото на село; надуваем басейн с изворна вода и до него купчинка пясък; обличане само по гащета и ходене с боси крака; ограничено използване на сапун; хранене само, когато детето извика: „Мамо, гладен съм!“
Дете, което се плиска във вода, скача по пясъка, храни се с желание, диша свеж въздух и не контактува с толква много хора, за 3-4 седмици възстановява имуната си система повредена от градския живот.

Устройството, представено от инженери на слънчева Калифорния, може да се движи не само по магистралите, но също така и във въздуха. Издига се на височина дванадесет километра и развива максимална скорост от 885 километра в час.
Всъщност «GF7» е една кола, която може лесно да се трансформира в пълен самолет с размах на крилете от седем фута и обратно.
Когато пътува по магистралите този автомобил използва електрически мотор, който позволява да се развие скорост до 160 километра в час и да се ускори до сто километра за 7.12 секунди.
Във въздуха «GF7» се движи с помощта на реактивен двигател.
Основният недостатък на новия модел, създаден от Грег Браун и Дейв Фосет, е все още неговата цена, възлизаща на 3 до 5 милиона щатски долара.

Не става въпрос за чадър, дъждобран и какво да е подобно средство за предпазване от силните струи вода.
Помислете си само, знаете, че вали, вие вървите под дъжда и въпреки това оставате съвсем сухи.
Това не е фантастика или някаква изключителна технология.
Нещо много по-просто, което може да се случи само на едно място на земята.
Например, в пустинята също има дъждове, но те не могат да се разпознаят като такива.
Защо ли?
Просто капките не достигат до земята, защото се изпаряват под въздействието на горещия въздух.

Китайските учени от Югозападния университет в Цзяотун са построили влак, който се движи с помощта на магнитна възглавница и достига скорост 2900 километра в час. За да се намали въздушното съпротивление, се използва вакуум. Този влак може да се използва в космоса и военната индустрия.
За да се издигне влакът във въздуха се използва електромагнетизъм, който обеспечава тяга за новия влак. Такава висока скорост е възможна, тъй като няма колела, които са в контакт с релсите, така триенето също отсъства и се увеличава максималната скорост до безпрецедентни висоти. Освен това, този влак е устойчив на влиянието от климатичните условия и може да се използва независимо от времето.
В момента се използва като пътнически влак и достига максимална скорост от 413 км в час. Веднъж е достигнал рекорд 501 км в час – скоростта  е достигната при тестови изпитания. Влакът на магнитна възглавница е открит през 2004 г. в Шанхай. Той работи в района на Пудун Шанхая. Докарва пътниците до летището.
При тези скорости трябва да се намали триенето на въздуха, тъй като то се превръща в сериозен проблем за постигане на висока скорост. Според изследователите, ако се увеличи скоростта над 400 километра в час, енергията ще се разсее. Размер на загуба от енергия ще бъде 83% .
Ако се намали тази загуба на енергия, можете да получите скоростта, с която човек може да отиде от Ню Йорк до Пекин само за 2 часа. Някои съвременни влакове вече могат да достигат максимална скорост от 1220 километра в час, със стандартно междуосие.
За да се въведе новия влак трябваше да се изгради специален пръстен. Това е тунел, през който се движи влакът. Тази технология е станала достъпна през февруари миналата година. Този прототип е твърде малък, за да се демонстрират възможностите на целия влак, но от получените цифри могат да се направят изводи за ефективността на този продукт.