Холандски дизайнери са измислили печка, за която не е нужно да се цепят дървата. В пеща се подават цели трупи, които постепенно се прибутват навътре. Печката поддържа добра температура наоколо и дава възможност да се полюбувате на пламъците на огъня.
Пещта  е направена като голям цилиндър с отвор във вид на диафрагма. Чрез регулирането на диаметъра на отвора, можете да контролирате подаването на въздух и да промените външния изглед на пламъка. Когато топлината на пещта започва да намалява, дървото може да се бутне малко по-навътре.
Необикновенната печка е резултат от сътрудничеството на холандските дизайнери Roel de Boer и Michiel Martens.
Моделът е направен от нераждаема стомана, издържа на висока температура и всякакви климатични условия. Създателите ѝ твърдят, че тя е изключително подходяща за външна употреба, за комфортен престой на чист въздух.

Азбестът или хризотил е един от смъртоносно опасните камъни и минерали. Той не е изкуствен продукт, но се явява един от най-плашещите минерали на планетата.
Действа като токсин, поради своя химически състав отравя жертвите си, като провежда механична диверсия в белите дробове на човека.
Азбестът е съставен от силициев диоксид. Той е най-разпространеният твърд минерал на Земята.
Залежите на азбеста се състоят от натрупани хиляди крехки и малки нишковидни кристали, които могат да се пренасят по въздуха. Така те лесно попадат в белите дробове на човека. Канцерогенните ефекти се дължат на постоянно възпаление на белодробната тъкан, което води до образуване на белези.
Образования от азбест могат да се намерят между всеки набор от силициев диоксид, така че при проучването на такива видове трябва да се спазват съответните правила за безопасност.
Странното е, че естественото изветряне на този минерал води до разпространението му в земната атмосфера. Като резултат, в белите дробове на много хора могат да намерят малки частици на азбестови влакна.

Всеки любител на цветята у дома вярва, че неговия „домашен любимец“ има своя собствена душа и би искал да го направи по-„жив“. Например, защо да не даде на растенията няколко крака? За това е създадена „човешката“ колекция от стъклени терариуми с порцеланови крака.
Миланският дизайнер Матео Кубик е създал саксии, които изглеждат като фантастични костюми за стайни растения. Засадените в такива саксии изглеждат като извънземни нашественици, дошли да поробят Земята.
В стъклена купапа на върха има специален отвор, през който растението получава въздух и храна от своя любящ собственик.
Тези, които не обичат класическия бял цвят, могат да изберет саксии с най-необичайни цветове.

Вървейки из църковния двор двамата стигнаха до западната фасада. Влязоха навътре. Въздухът в Катедралата беше застоял, но по-прохладен от зноя на изгарящото слънце навън. Тишината предизвикваше към размисъл.

Яна въздъхна дълбоко и изрече на глас това, което я измъчваше през цялото време:

– Защо Господ просто не порази силите на мрака и не се справи с тях един път за винаги?

Сашо разроши с ръка буйната си коса и лека усмивка озари лицето му. Той вдигна глава и каза:

– Шедьовър не се прави за една нощ. Става въпрос за един крупен творчески замисъл, който едва е започнал.

– Не разбирам, нима силите на мрака са непобедими?

– Те са крайно необходими за извайването, – Сашо направи няколко крачки напред, обърна се към момичето и продължи. – Човек не може да твори без да полага усилия, да прави опити, които често завършват с провал. Но именно провалите и несполуките му помагат правилно да разбере нещата. Без страдание творецът не би могъл да създаде някакъв ценен проект.

– Нима Бог не може да твори по-резултатно?

– Целта на сътворението не е резултатността, а любовта. Творецът се облива в кървава пот и сълзи, полага огромни усилия, за да бъде изпипано всичко, както трябва. Той използва тъмните сили, за да излезе нещо добро.

Известно време двамата мълчаха вглъбени в мислите си.

– Щом Божия замисъл е толкова велик, – надигна се от каменното стъпалото, където бе седнала Яна, – какво значение, може да има един човек?

Сашо не се учуди на упоритостта ѝ, защото я познаваше много добре. Тези диалози не се водеха за първи път.

Погледна я в очите и спокойно каза:

– В един роман всяка дума има значение. В една картина всяко петънце от боя и придава нов замисъл. Всяка частица мрамор от тази катедрала я прави устойчива и красива. Всеки от нас, колкото за малък и незначителен да се възприема, има значение за общността към, която  е причислен.

Хванати за ръце напуснаха каменната сграда. Вървяха и мечтаеха за щастието, което щяха да изживеят в една несравнима реалност.

Това е къща, която помага да се чувствате едно цяло с природата.
Домът е мястото, където можете да бъдете себе си, спирате да се чувствате все едно сте пред прожекторите и можете да се отпуснете. Но само ако къщата не е напълно прозрачна, като стъклените сгради, проектирани от бюрото Santambrogio Milano.
Както било планирано от архитектите, тези къщи трябвало да стоят на горска полянка на брега на морето.
Ако живееш в стъклена къща, ще имаш постоянното чувство за единство с природата.
В тези пространства винаги има много въздух и светлина. Нямате чувство, че сте заключен в бетонна кутия.
Интериора напълно съответства на дизайна на конструкцията. Леки прозрачни мебели с нюанси на сиво и синьо, и голямо празно пространство.
Друго предимство е, че в такива къщи не е необходимо да се мисли за декорация на стените.
Разбира се, да се живеят постоянно в такива сгради не винаги е удобно, но стъклената къща се възприема като място за релаксация. Сливане в едно с природата. Това е една страхотна идея.