Всеки любител на цветята у дома вярва, че неговия „домашен любимец“ има своя собствена душа и би искал да го направи по-„жив“. Например, защо да не даде на растенията няколко крака? За това е създадена „човешката“ колекция от стъклени терариуми с порцеланови крака.
Миланският дизайнер Матео Кубик е създал саксии, които изглеждат като фантастични костюми за стайни растения. Засадените в такива саксии изглеждат като извънземни нашественици, дошли да поробят Земята.
В стъклена купапа на върха има специален отвор, през който растението получава въздух и храна от своя любящ собственик.
Тези, които не обичат класическия бял цвят, могат да изберет саксии с най-необичайни цветове.

Вървейки из църковния двор двамата стигнаха до западната фасада. Влязоха навътре. Въздухът в Катедралата беше застоял, но по-прохладен от зноя на изгарящото слънце навън. Тишината предизвикваше към размисъл.

Яна въздъхна дълбоко и изрече на глас това, което я измъчваше през цялото време:

– Защо Господ просто не порази силите на мрака и не се справи с тях един път за винаги?

Сашо разроши с ръка буйната си коса и лека усмивка озари лицето му. Той вдигна глава и каза:

– Шедьовър не се прави за една нощ. Става въпрос за един крупен творчески замисъл, който едва е започнал.

– Не разбирам, нима силите на мрака са непобедими?

– Те са крайно необходими за извайването, – Сашо направи няколко крачки напред, обърна се към момичето и продължи. – Човек не може да твори без да полага усилия, да прави опити, които често завършват с провал. Но именно провалите и несполуките му помагат правилно да разбере нещата. Без страдание творецът не би могъл да създаде някакъв ценен проект.

– Нима Бог не може да твори по-резултатно?

– Целта на сътворението не е резултатността, а любовта. Творецът се облива в кървава пот и сълзи, полага огромни усилия, за да бъде изпипано всичко, както трябва. Той използва тъмните сили, за да излезе нещо добро.

Известно време двамата мълчаха вглъбени в мислите си.

– Щом Божия замисъл е толкова велик, – надигна се от каменното стъпалото, където бе седнала Яна, – какво значение, може да има един човек?

Сашо не се учуди на упоритостта ѝ, защото я познаваше много добре. Тези диалози не се водеха за първи път.

Погледна я в очите и спокойно каза:

– В един роман всяка дума има значение. В една картина всяко петънце от боя и придава нов замисъл. Всяка частица мрамор от тази катедрала я прави устойчива и красива. Всеки от нас, колкото за малък и незначителен да се възприема, има значение за общността към, която  е причислен.

Хванати за ръце напуснаха каменната сграда. Вървяха и мечтаеха за щастието, което щяха да изживеят в една несравнима реалност.

Това е къща, която помага да се чувствате едно цяло с природата.
Домът е мястото, където можете да бъдете себе си, спирате да се чувствате все едно сте пред прожекторите и можете да се отпуснете. Но само ако къщата не е напълно прозрачна, като стъклените сгради, проектирани от бюрото Santambrogio Milano.
Както било планирано от архитектите, тези къщи трябвало да стоят на горска полянка на брега на морето.
Ако живееш в стъклена къща, ще имаш постоянното чувство за единство с природата.
В тези пространства винаги има много въздух и светлина. Нямате чувство, че сте заключен в бетонна кутия.
Интериора напълно съответства на дизайна на конструкцията. Леки прозрачни мебели с нюанси на сиво и синьо, и голямо празно пространство.
Друго предимство е, че в такива къщи не е необходимо да се мисли за декорация на стените.
Разбира се, да се живеят постоянно в такива сгради не винаги е удобно, но стъклената къща се възприема като място за релаксация. Сливане в едно с природата. Това е една страхотна идея.

В началото на 20 век в Тибет се взимали около 2000 вида държавни данъци.
В тях влизли данък за сватба, раждане на дете, правото да се пее, да се танцува, да се бие камбана или барабани, ………
През 1926 г. в Тибет започнали да събират армия.
В случая им трябвали много пари, но всички възможни причини за събиране на пари чрез данъци, били вече измислени.
Тогава Далай Лама въвел данък за ушите. Ами ако някой нямал едно ухо или и двете му були откъснати?
А ние се оплакваме, че плащаме „големи“ данъци!? Ей, я по-тихо, нали още не сме почнали да плащаме за въздуха, който дишаме. И той е един въздух, просто не ми се говори за това…..

Едно дете трябва да си почине от контактите с много хора, градския въздух, хлорираната вода и битовата химия. В повечето случаи почивката „на море“ е без значение  за оздравяването на често боледуващото дете, защото повечето от вредните фактори се запазват и се добавя хранене навън сред много хора, а обикновено това е по-лошо в сравнение с домашните и жилищни условия.
Идеалната почивка за често боледуващо дете изглежда така: прекарване на лятото на село; надуваем басейн с изворна вода и до него купчинка пясък; обличане само по гащета и ходене с боси крака; ограничено използване на сапун; хранене само, когато детето извика: „Мамо, гладен съм!“
Дете, което се плиска във вода, скача по пясъка, храни се с желание, диша свеж въздух и не контактува с толква много хора, за 3-4 седмици възстановява имуната си система повредена от градския живот.