Във Виетнам може да посетите този „ненормален“ дом.

Той е построен от госпожа Данг Вет Нга. Местните жители не напразно си го харесват.

Освен това, в комунистически Виетнам не приветстват такова странно строителство. Но в този случай на Нга помогнали връзките й. Нейният баща бил известен държавен служител през 1289 г.

Домът се състои от няколко корпуса половината, от които са недостроени.

В него има голямо разнообразие от стаи и за малко пари можеш да пренощуваш на това необичайно място.

Интересно е да се изследва покрива. Всичко тук е необичайно. Лабиринти…..

Стаите също са необикновени. Едно от условията за всеки, който дръзне да преспи на това място е, че не може напълно да затвори вратата на стаята си. Разбира се това е направено за туристи, но все пак е хубаво да се знае, че във вашата стая някой ще надниква..

Във всяка стая задължително има камина.

Тук има и стълба, която не води на никъде….Тя е недостроена

Представете си младеж попада в компанията на  момиче, което се нуждае да бъдат задоволени емоционалните му нужди. Нейният баща не й е обръщал достатъчно внимание, поради което нейната емоционалност не е задоволена. Ако бащата не я защитава, както трябва, нямам в предвид забрани и заплахи, тя може да попадне в компанията на похотлив младеж.  Нейните нужди може да са по-различни от неговите, но различията подпомагат за насочване към сексуални отношения.
Когато тя е била малка е имала нужда от силна бащина любов.  Тъй като не е получила такава в достатъчно количество, тя започва да се държи предизвикателно за да спечели мъжка любов и внимание.
Когато е на седем години поведението й е досадно и тя се чувства отхвърлена и презряна. Това я прави още по-несигурна. Тогава тя търси благоволението на вуйчовци, чичовци, и приятели, които идват в дома им. Тя осъзнава, че начина по който иска да спечели вниманието им не им харесва, но това не удовлетворява нуждата й.
След време фигурата й се изменя, тя става сексуално привлекателна и изведнъж е залята от мъжко внимание. Но това не е от мъжката страна на нейните близки и роднини, а от ненаситни момчета. Такива, които са гледали жадно филми разкриващи голота и безсрамие и са готови да подражават във всеки удал им се възможен случай.
Това момче не разбира, че момичето не търси секс, а защитник, някой който да я изслуша и разбере. Но уви…. връзките се умножават, но проблемите не се разрешават, а се увеличават.
Кой ще каже, че такива момичета не търсят секс, а любов, разбиране и закрила?
Не си вършим работата като родители, за това страдат и децата ни!

Оксфордите или оксфорските обувки са класически кожени обувки „затварящи“ се с връзка и тъп нос.
Не е трудно да се досетите, че родом тези обувки са от Великобритания, по-точно от Шотландия. Те са се появили още в XVIII век и първоначално са се наричали „Балморал“ в чест на шотландския кралски замъка Балморал. Вярно е, че по това време значително са се различавали от днешните. Били са по-високи и от страни имали отвор със закопчалки.
През XIX век балморалите станали много популярни сред студентите в Оксфордския университет. Така те получили и своето второ име оксфорди, което е по-разпространено. Студентската мода силно повлияла на външния вид на тези обувки. Те станали по-ниски, разреза от страни изчезнал и бил заменен с връзка отпред.
През ХХ век идва друга разновидност на оксфордите наречени броги. Те се отличавали от класическите с интересни перфорации и оформени пети под формата на буквата W. Своята популярност броги дължат на Едуард принц на Уелс, който по това време определял основните тенденции на модата. Той често носел броги, когато играел голф. И благодарение на това, те станали задължителна част от гардероба на британското висше общество.
През 20-те години на ХХ век оксфордски обувки започнали да носят и жени. Те били наречени „оксфордети“ и също като броги се смятали за изключително спортни обувки. След няколко години британците така ги харесали, че те се превърнали в обувки за всеки ден.
През XXI век оксфордите отново са на мода. Те станали любими обувки на Кейт Мос, Ема Уотсън и Сиена Милър.

С две думи, бъркотията бе пълна и тъй обичайна, че нямаше как да не свикнеш с нея и да не решиш, че може би целият живот всъщност е само една бъркотия и нищо повече. Трябваше да минат години, за да разбереш, че бъркотията и тая в тебе, и оная около тебе, изглежда бъркотия само защото си изтървал междинните звена, не си прозрял невидимите връзки, не си открил основните опорни точки.
Потокът край нас, дето често ни залива и в който често се давим, е безкрайно променлив и безкрайно капризен и ако се взираш в него отблизо може да ти се завие свят от хаоса на движението му. Движение, от сливащите се и раздалечаващи се струи, от водопадите и въртопите, от тъмните дълбини на вировете и от пръските на пяна, над която като крехък мираж се извива пъстроцветна дъга.
И все пак цялата тая изява е обединена от притегателната сила на нещо общо. Тя е въплъщение на един общ закон. Въпреки всички капризи и криволици на движението си не тръгва нагоре към извора, а се спуска надолу, и при цялата си променливост е израз на нещо трайно. Искаш или не искаш, продължава да те обгръща и да те влачи по посока на предопределеното. Колкото и да е вярна мисълта на древните, че човек не може два пъти да влезе във водата на една и съща река, все пак истината е, че човекът си отива, а реката остава.
И ако успееш да се добереш до закона, до общото и до трайното, може би бъркотията ще изчезне или ще стане понятна и обяснима.

Те са направени от стъклопласти и спират разрушението на стените при средни по сила земетресения. Не позволяват парчета от стената да паднат на пода при удар.
Материала на тези покрития е изпитан на макети, построени на стоманена платформа върху площ от 35 кв. м. Стените покрити с този материал са издържали на удари от земетресения, при които други сгради се разрушили.
Покритията се състоят от два компонента: здраво фибростъкло и гъвкав полипропиленов материал. Влакната са сплетени в четири посоки. Така се разпределя равномерно енергията по цялата стена и се предотвратява разрушаването.
Разликата с предишните покрития се състои в специалното лепило, с което се прикрепват към стената. То е създадено на базата на полиуретан. В лепилото се използват компоненти с водородни връзки. При земетресение водородните връзки се разрушават, но се установяват нови.
За сега покритието е само за тухлени къщи. По въпроса за бетонните стени немските специалисти продължават да работят.