Един равин твърдял:
– По скоро огън да погуби словата на Тора, нежели жена да ги споделя.Веднъж, когато една жена попитала равина за Златния телец, той й казал:
-На жената друго не й трябва , освен това как да преде с вретеното.
Не е изключено тези твърдения да се отнасят за по-високо образование. Всички религиозни задължения, с изключение на една конкретна група, се споделят както от мъжете, така и от жените. Следователно жените се нуждаят, ако не от задълбочени то от доста изчерпателни знания.
Понеже обстоятелствата на онова време налагат дома, като единствено поле на изява за жената, съществуват реални опасения, че ако тя ангажира времето и енергията си с учене, семейството й ще бъде занемарено.
Не са изключени и други причини за отказа на правото за по-високо образование за жената. религиозните водачи на еврейският народ знаят какво се е случило в Гърция и Рим, където образованието на жената улеснява близкия ум контакт с мъжете и води до занижаване на моралните норми.
Нещо повече, равините са добре осведомени за развоя на събитията в християнския свят, където жените обзети от религиозен жар, обричат живота си на безбрачие. На подобно развитие на нещата еврейската общност би могла да погледне единствено с крайно недоверие, след като брака е Божия воля. В Талмуда отделни индивиди се окачествяват като „разрушители на света“, а сред тях са и „жените фарисеи’. Вероятно несъгласието на равините жените да не се задълбочават в изучаването на Тора да е реакция на подобни тенденции.

На полуостров Пелопонес след проливни дъждове открили неизвестно древно погребение. Археолозите установили, че хората били погребани живи. Всички скелети се намирали в неестествени пози. Болшинството широко са отворили челюстите си, сякаш са се опитвали да избягат или да извикат за помощ. Кои са те и защо са така наказани?
Вече са разкопани пет гроба, в които имало погребани по двама или повече души. Сред находките се намират съдове за вино, бронзова закопчалка за дрехи и каменно вретено.
14-ти век преди новата ера историята на Древна Гърция е белязана от разцвета на Микенската култура.
Но откъде да започнем разследването за загадъчните убийства, които са станали толкова отдавна, а и писмени източници за тях не са останали?
В известен пасаж от VI песен на „Илиада“ може да се прочете, как цар Тиринт Прет изпраща на своя тъст, царя на Ликия, героя Белерофон, от когото ревнувал жена си, с препоръка да бъде убит по жесток начин.
За това, че гърците практикували такова наказание, погребване на живи хора, може да се прочете в „Югортинската война“. Гърците дали на картагенците да избират те сами да се заровят на избрано от тях място или самите гърци да направят това където пожелаят. Пленниците се съгласили да принесат живота си в жертва на родината си и били живи погребани.
Погребения на живи хора се практикувало при нарушение на обреда на целомъдрие при весталките. От къде води началото си това наказание за тези жени не се знае.
Но за намерените гробове никой не знае, кой и защо е погребан жив в тях. Изказват се само предположения, за които до сега няма потвърждение.