Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.

В САЩ в една жилищна сграда се провеждали християнски богослужения. Съседите се оплаквали за много шумното хваление на собственикът на сградата, който бил евреин.
– Приятели мои, – казал хазаина на жилището, – ако аз бях намерил Месията, щях да пея още по-силно от радост!
Този евреин бил прав. Не трябва да се срамуваме, а да прогласяваме благовестието Христово колкото може по-силно. Нека вестта за Исус Христос да достигне всички хора.
Исус Христос е източник на вечен живот и канарата на спасението. Той е единствената надежда и сигурността на обществото. Това е единственият път водещ човека до общение с Бога. Той е единствената съкровищница, даряваща на хората всичко, което им е нужно за спасението, изграждането на истински християнски характер, подражаващ на Христос и уподобяващ се на Бога.
Христос е истинската светлина, която ни осветява; Божия Агнец, снемащ греховете ни; истината, която трябва да чуваме; вратата, през която трябва да преминем; добрият пастир, на чийто глас трябва да се подчиняваме; хляба на живота, който може да ни насити. Христос е възкресението, утринната звезда запалена в сърцето ни.

Боб работел вече десет години като таксиметров шофьор.
Веднъж със съпругата си бил на някакъв банкет в голям ресторант. Боб доста си попийнал. Едва се държал на краката си. Седял на стола и от време на време  се смеел и хълцал.
Съпругата му разбрала, че в този вид няма да го допуснат в метрото, за това решила да вземат такси.
Стояли дълго време двамата на площада. С едната си ръка крепяла съпруга си, а с другата махала на преминаващите край нея таксита.
Валял силен дъжд, а нямали чадър. И двамата подгизнали солидно.
Едва след час едно такси благоволило да спре пред тях. Жената отворила вратата и казала адреса на шофьора.
– 200 лева, – казал таксиметраджията.
В това време Боб се разсънил и спомняйки си, че кара такси, орворил очи и изкрещял:
– За по малко от 350 не тръгвам, – и хлопнал вратата на таксито.

Франско-канадският художник Стивън Спазук сънувал сън, който в последствие определил дейността му за много години напред. Когато се събудил той съвсем ясно виждал как създава своите произведения. Изхвърлил моливите и четките и започнал да създава картините си с огън.
Тази техника е доста сложна и отнема много време. Ето защо голяма част от деня художникът прекарва в работното си ателие.
Неговите произведения се състоят от малки фрагменти, подобно на мозайка.
Вълшебството започва, когато художникът поднася пламъка на свеща към листа хартия. В този момент се образуват абстрактни форми, от които художникът буквално подрежда бъдещия образ. След това той дорисува образа със специални четчици и други инструменти.
Художникът си спомня, че е растял в много хармонично семейство, в атмосфера на любов и разбирателство. Като дете е бил плах и срамежлив. Прекарвал е много време гледайки естествения модел на дървената врата и движението на облаците през прозореца. Може би това е оформило удивителната му фантазия, която е спомогнала за създаване на такива шедьоври.

Имало едно време един старец, който навсякъде ходел с малък съд с масло. Ако минел през врата и тя скърцала, той смазвал пантите й с маслото. Ако вратата трудно се затваряла, смазвал бравата й.
И така преминал живота му. Изглаждайки трудностите и улеснявайки пътя на тези, които идвали след него.
За някои той бил оригинален, за други странен, за трети необичаен, но той редовно пълнел съда си с масло и продължавал да смазва всичко, което му се изпречело пред очите и имало нужда от това.
Има много хора животът, на който ги смачква и безжалостно ги руши от ден на ден. Нищо не им се отдава. Те се нуждаят от масло на радост, нежност и любов.
Имаш ли свой съд с масло при себе си?
Бъди готов да окажеш помощ на ближния още от сутринта. Ти можеш да омекчиш препятстванията, които той ще срещне през деня. Маслото ободрява изпадналия духом.
Как? Понякога твоята дума може да утеши отчаялия се. Кажи я!
В живота ни може да не ни се представи друг случай, за да се докоснем до живота на друг и да му помогнем, за това не се колебай, а действай!
Маслото на милосърдието омекотява острите и груби ръбове на унищожителния грях в живота и създава възможност да се приеме изкупителната благодат на Спасителя.