Червеният картон във футбола е много тежко наказание. Но чрез него се отстраняват не само футблисти.
В историята на световния футбол има два известни случая, когато съдии сами са се отстранили от футболен мач. Тези двама съдии, са показали удивителна принципност, по различно време, обслужвайки  мачовете на нисшата английсла лига.
Анди Уайн през 2005 г. свирел на мача между клубовете на „Peterborough North End“ и „Royal Mail“. В един от случаите вратарят на „Peterborough North End“  Ричард Макгаффин не се съгласил с решението на съдията, зачел гол в неговата врата. Разярен отбранител на вратата се нахвърлил на съдията и използвайки нецензурни думи, се опитал да му докаже, че не е прав.
Чувайки гневната реч на футболиста, съдията го блъснал настрани и започнал не по-малко агресивно да доказва, че е прав. Работата могла да стигне до бой, но за голяма радост съдията се осъзнал навреме, извадил червен картон за себе си и напуснал полето.
Били минали само 63 минути от срещата. Но мача бил прекратен, защото нямало резервен съдия.
Своята постъпка Анди Уайн обяснил така:
– Моите действия бяха абсолютно непрофесионални. Ако това беше направил някой футболист, щях да го изгоня веднага от полето, но тъй като тава направих аз, трябваше да си тръгна.
Мелвин Силвестър, колега на Уаин, също се оказал толкова невъздържан. Той свирел на мача между „Саутгемптон Армс“ и „Херстборн Тарант Бритиш Легион“. Един от футболистите непрекъснато провокирал съдията и леко го побутвал по гърба. В един от тези моменти нервите на Силвестър не издържали и съдията демонстрирал добра техника на юмручен бой. След няколко негови удара, футболиста паднал в нокаут.
Осъзнавайки какво е направил Мелвин Силвестър дал на себе си червен картон и си тръгнал.
В този случай мача не бил прекратен, защото един от зрителите се оказал футболен съдия.
След мача Мелвин бил извикан на заседание на футболната федерация, където казал, че футболистът го е провокирал.
– Той ме буташе отзад, а аз му отвърнах с удар. След това той още веднъж ме наруга и аз избухнах.
Съдията бил признат за виновен. Бил глобен с 20 фута стерлинги и го отстранили да не съдийства на мачове за срок от половин месец. Самият Мелвин Силвестър сметнал наказанието за твърде строго и бил силно възмутен.

Той се появи на първия му мач, след осем годишно отсъствие. Тони никога няма да забрави този ден.

Беше ветровит следобед, а небето се бе намръщило сиво като олово. Всеки момент се очакваше да завали.

Обикновено Тони не гледаше към публиката, но този път направи изключение. И той беше там, неговия баща.

Косата му беше побеляла на слепоочията, раменете му изглеждаха по-тесни от преди, а талията му беше станала широка.

Може би се чувстваше неловко, но с нищо не го показваше. Само кимна на Тони.

Цели осем години …. На Тони му се искаше да заплаче, но знаеше, че не трябва. Погледна краката си. С усилие ги накара да се задвижат. Измина цялото разстояние до вратата и заби топката отдясно на вратаря…..

Знаменитият датски физик Нилс Бор бил любител на футбола. Той е бил вратар на клуб „Akademisk“.
Неговият брат Харалд също бил доктор, но специализирал в областта на математиката. Той играел в същия клуб, но е участвал и в националния отбор на Дания.
Харалд Бор бил толкова популярен сред публиката, че когато защитавал дисертацията си, присъствали повече футболни фенове, отколкото математиците.

Този гол е признат за най-добрия в цялата история на FIFA World Cup според проучването, организирано от ФИФА на сайта по време на първото световно първенство на ХХI век.

Той е бил отбелязан от Диего Марадона в Аржентина, след 54 минути игра на четвъртфиналите на Световното първенство през 1986 г. срещу Англия.

Мачът се е състоял на 22 юни 1986 г. на стадион „Ацтека“ в Мексико Сити.

„Голът на столетието“ е завършек на блестящия пробив на Марадона в английския отбор. Той успял да премине с топката шест играча, включително и вратаря.

Само за три минути Марадона успял да забие крайно оспорвания гол, наречен „Божията ръка“.