Учените са открили, че листата на разтящият евкалипт в Австралия има специфична функция.

Учените са провели редица опити с тях. Покрили листата с черен тонер за принтер. Капките вода стичащи се по тях бързо ги почистили. По-късно опитите са били разнообразени и с други оцветени течности. Резултатът бил същия.

В друг експеримент остъргали повърхността на лист от дървото и го нанесли върху стъклена пластинка. Нанесените частици започнали самостоятелно да създава собствени туберкули и наностъбла, подобни на тези върху растението.

Обработена с восък от евкалипт пластинка става непроницаема за чужди тела и има добри плавателни свойства. Това може да се използва при защита на корпуса на плавателен съд, а също и за обезпечаване на стерилност при микротечности.

Способността на едроплодния евкалипт, характерна за повечето водни растения, помага на растенията да се справят със засушаването на климата. Всичката достъпна вода се стича по листата направо в корените.

Учените продължават да проучват тези естествени технологии, за да намеря колкото се може повече техни приложения.

По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.

Може би първият признак на модерните времена е изобретяването на балатум. Ако искаме да сме стриктни, подово покритие направено от смес съдържаща смола, боя, восък и ленено масло нанесена в горещо състояние върху тънка основа е изобретено още през 1763г. Но това покритие е било нестабилно и бързо се е цапало.
Само след сто години британския фабрикант Фредерик Уолтон разработил евтина технология за производство на линоксин, който лежи в основата за производство на линолеума. Той доживял благополучно и до наши дни.
Днес това покритие преживява истински ренесанс. То изживява истински бум в търсенето и приложението в различни области на живота.
Например, компанията Forbo, която произвежда около 60% от линолеума в света е разработила специален продукт за офиси. Тази марка подови покрития е с ниско електрическо съпротивление, което намалява статичното електричество опасно при електронното оборудване.
Съществува вариант на линолеум за спортни съоръжения, който е по-стабилен и устойчив на повреди.

Много от нас използват промишлените дезодоранти всеки ден. Как ли ще се изненадате ако разберете, че може да си направите естествен дезодорант  в къщи. Той се прави от течни и твърди масла.
Ето как се прави. За целта се смесват 1 част твърдо масло, 2 части течно масло и 1 част восък. След това се добавя една част сода бикарбонат и една част царевично нишесте, за да се абсорбира влагата. Окончателната структура на сместа зависи от избора на маслата и восъка.
Полученият дезодорант може да съхранявате в широк съд, но ако сместа бързо се втвърдява по-добре го поставете в опаковка на обикновен дезодорант.
Аромата на получената смес ще усещате по кожата си цял ден, за това е необходимо да използвате етерични масла, които ви харесват.
Аз предпочитам жасмин, ванилия, роза, лавандула, бергамот. Създайте своя смес, която няма да ви притеснява при ежедневна употреба.
Много етерични масла притежават дезодориращи свойства. Такива са кипариса, смриката, лимонената трева, смърча и бора. Чаеното дърво и хвойната имат антисептични свойства.
Преди да добавите етеричното масло в сместа изследвайте го за съответни алергии. Използвайте не повече от 2 % етерично масло.