В този ден Ради и Жоро изобщо не очакваха да им се случи беда. Те извършваха планирана профилактика по електрическите стълбове.
Неочаквано Ради докосна един от проводниците с високо напрежение. Повече от 4 хиляди волта преминаха през тялото му.
Забележете, при изпълнение на присъда върху електрическия стол използват само 2 хиляди волта.
Ради висеше на предпазния колан.
Жоро се притесни:
– Помощ! Викайте бърза помощ! – извика към група мъже, които бяха доста далече от тях.
„Няма време. – каза си Жоро. – Трябва да му направя изкуствено дишане. В това положение, може ли да се извърши нормална реанимация? ….. Няма как трябва да опитам“.
Жоро оглеждаше нещата и преценяваше обстоятелствата. Той не можеше да сложи приятеля си да легне, за да направи каквото и да е, но реши да действа.
Ако почакаше още малко, докато дойдат и ги свалят, … приятелят му можеше да умре.
Жоро се надвеси над Ради. Повдигна брадичката му нагоре, доколкото това бе възможно, а челото отведе назад. Редуваше няколко вдишвания в устата на Ради и тридесетина притискания на сърцето му. Повтаряше това, докато у приятелят му се появи пулс.
– Оживя, слава Богу, – въздъхна с облекчение Жоро.
След това откачи предпазния колан от Ради, метна приятеля си на рамо и с него се спусна на земята.
Някой бе чул викът на Жоро за помощ и се бе обадил по телефона.
Когато линейката пристигна Ради бе вече дошъл в съзнание. Скоро след това той напълно се възстанови.
– Жоре, ти ми спаси живота, – каза Ради, когато двамата приятели се събраха отново заедно. – Благодаря ти.
– Знаеш ли, – засмя се Жоро, – някои от тези, които са ни гледали отдолу, казват, че сме направили страхотна „целувка“.
– Нека да си приказват каквото искат, – Ради потупа приятеля си по рамото. – Ако не беше тази „целувка“ сега щях да гния в земята.
