Днес в ръцете на банкерите са не само парите на цели държави, но и силата, и съдбата на хората. Те управляват невидимо в политиката и икономиката. Искат да превърнат човечеството в роби на кредита. Това са бъдещите собственици на планетата.
Джери Раф разобличава банковите конспирации и доказва, че проекта „Нов световен ред“ е стартиран преди 300 години. Банката в Англия заема специално място в него.
Едно нещо е сигурно, през 1694 г. се поставя началото на хищническото кредитиране в банкова система.
Крал Уилям III силно разтърсил хазната с четирите скъпо струващи войни. Тогава Уилям Петерсон дал заем на краля 1,2 милиона фунта стерлинги с 8 % лихва. След това краля разрешил на Петърсон да създаде частна централна банка в Англия, като по този начин му дал власт над паричната система в страната.
Въпреки това, цената на такава политика била прекомерна – правителството потънало в дългове спрямо централната банка. И за да се поддържат лихвените плащания по дълга, били увеличени приходите в бюджета от облагането на американските колонии.
Америка била принудена да напечата свои книжни пари.
Узнавайки причината за разцвет на колониите, Лондон бил възмутен. И през 1764 г. британския парламент приел закон за валутата, който забранявал на колониите да печатат свои пари.
За резултата от това Бенджамин Франклин написал: „Само за една година, икономическите условия се влошили толкова много, че ерата на просперитета приключил. Настъпила такава депресия, че улиците се изпълнили с безработни“. Франклин смята, че точно това е основната причина за американската революция .
Архив за етикет: войни
В Европа ще функционира Интернет без сървъри
Европейски изследователи, с участието на експерти от университета в Кеймбридж работят по проект, наречен Pursuit „Преследване“ в рамките, на който се развива нова архитектура за Интернет, която отхвърля използването на сървъри.
Както е посочено в описанието на проекта, “ Интернет на бъдещето“ ще бъде изграден на принципа на партньорската мрежа, която широко използват торент тракерите. В такива мрежи, няма сървъри и техните функции се изпълняват от компютрите на обикновените потребители.
Новата уеб-базирана архитектура осигурява разпределено, децентрализирано съхранение на информация, която може да бъде намерена в паметта на компютри, таблети или смартфони, които са свързани към мрежата. Чрез този подход расте скоростта на обмена на данните, повишава се и надеждността на съхранението им. Необходимата част може да бъде свалена не на едно, а на няколко места.
Кога новият проект ще премине от тестване в клиентската среда е неизвестно, но функциониращ прототип на „Интернет на бъдещето“ има и сега. Следва да се отбележи, че развитието на архитектурата Pursuit е от 2010 година. Авторите на проекта подчертават, че акцент в новата архитектура е отделен не само на информацията разположена в мрежата, а и на уеб адреса, на която тя е на разположение.
Мисля, че това не е толкова проста идея.
Надеждност и скорост на достъп до един-единствен елемент на информация расте пропорционално на вероятността да се загуби завинаги.
Тук учените математици би трябвало да имат в предвид жизнеспособността на такава система в условията на бедствия, войни и т.н.
Истинският баща
Основното призвание на мъжът е бащинството. Семейството за детето са майката и бащата. Те са му еднакво нужни и двамата.
Мисля, че една от характерните черти на мъжкия характер е отговорността, за любимата жена, за децата, за своя дом…., за всички тези, който разчитат и се надяват на него. Отговорността е най-пълният израз на бащинство.
Негативният образ на бащата или безотговорността му пораждат чудовищни войни. Казваме, че Бог ни обича като баща, а децата виждат баща, който не ги обича и не иска да знае изобщо за тях. Няма да задълбавам в тази язва от живота, но мисля, че отношенията между баща и деца са дълбоко вкоренени в нашата човешка природа. Когато детето не познава баща си, то тъгува и много иска той да бъде до него. Деца растящи без баща не възприемат такова положение като нещо естествено.
Отношението между Бог и човек е един вид първообраз на връзката между баща и деца. Ако такова взаимоотношение липсва в човешкия живот, то може да се възстанови ако се погледне към евангелския първообраз.
Главната черта на майчинската любов е стремеж да укрие детето си от всички трудности и опасности на света. Логиката на бащината любов е друга, да защити детето от несгодите, които детето още не може да преодолее самостоятелно и да го научи да се бори с тези, които са по силите му. Не случайно съществува израз „да се скрие зад полата на майка си“, но няма фраза като „да се скрия зад татковите панталони“.
Това е така, защото бащата от една страна защитава и пази, но от друга ти помага да бъдеш силен в труден момент.
Когато се близо до децата започваш да разбираш, че всяка твоя постъпка, всяко изказано изречение, всичко, което вършиш пред очите им е образец на поведение, а това определя и по нататък живота им.
За това, мъже, бъдете истински земни „авва“ за децата си.
Недовършен паметник в центъра на Единбург
След завършване на Наполеоновите войни, шотландците решили да издигнат паметник в центъра на Единбург в чест на загиналите войници под гръмкото име „Natinal Monument of Scotland“.
През 1822 г. бил утвърден проектът на паметника. Той наподобявал атинския Партенон.
За случая бил основан специален фонд, в който шотландците щели да внасят даренията си.
След четири години във фонда била събрана само една трета от необходимите 42 милиона долара, но въпреки всичко решили да строят.
Три години по-късно строежът бил спрян поради липса на средства.
От тогава са предлагали няколко проекта за реконструкция на паметника. Например, да стане паметник на кралица Виктория или здание на шотландския парламент, но нито един от тях не е срещнал подкрепата на местното население.
Животът е такъв, какъвто е
Може ли да се върже бъдещето? Непредвидените неща се се случват на всеки
Хора умират млади, когато животът им едва е започнал. Войни избухват неочаквано. Деца се раждат мъртви от съвсем здрави майки. Богатата реколта се проваля от неочаквана болест върху растенията… Никой не знае, какво ще му донесе утрешния ден.
Но това не бива да ни натъжава. Трябва да проявим достатъчно разум и да проумеем, че не всички желания са изпълними, някои от тях могат да ни навредят. Всичко е в ръцете на Бога.
Ако приемем това, няма да бъдем огорчени, нито озлобени от това, че животът не е такъв, какъвто сме си го представяли. Нека да го приемем такъв, какъвто е, едно приключение, пълно със загадки.