– Кой е нашият враг, – попитал един офицер, генерала си.

– Всичко ни подсказва, че това ще бъде Китай.

Всички останали били шокирани.

Но един от офицерите се овладял и попитал:

– Генерале, ние имаме всичко на всичко 150 милиона човека в сравнение половин милиарда китайци. Имаме ли някакъв шанс за победа? Ще оживеем ли изобщо?

Генералът направил няколко крачки и казал:

– В съвременната война победата не се определя от количеството войници, а от качеството им и умение да се използват възможностите им. Например, Близкият изток видя няколко войни, в които пет милиона евреи се биха срещу пет милиона араби и Израел винаги побеждаваше.

След кратка пауза, един офицер попитал:

– А ние имаме ли достатъчно евреи?

Малко момче се оказало в църква, която била построена в чест на падналите войници.

На стената на църквата имало множество барелефи в памет на загиналите войни.

Момчето попитало свещеника:

– Какво е написано там?

– Е, синко, това е в памет на загиналите по служба …

Момчето погледнало уплашено свещеника и попитало:

– На сутрешната или на вечерната …

Първите панталони са се появили при древните скити номади. Това бил за тях основен атрибут, който предпазвал войните от повреди.

Единствените, които не носели панталони са римляните. Те смятали, че такава дреха е подходяща само за варварите. Дори налагали строго наказание за тяхното носене.

Но ездачите в Древен Рим въпреки всичко носели панталони, защото те са били наистина практични.

В Италия пришивали кожени подметки на чорапо-панталони, за да не обуват обувки.

В XVI век в Испания се появили къси панталонки-възглавнички, натъпкани със сено, конски косми или гъши пух. Върху тях навличали втори панталони с разрези, за да се вижда скъпия плат на долните.

В Англия тази мода добила уродливи форми. Панталоните добили такъв размер, че кралица Елизабет трябвало да се разпореди да направят местата в парламента по-широки и дълги.

Когато сатана ни атакува, ние се държим не като войни, а като военнопленници или даже още по-лошо като дезертьори. Ако ние сме християни, не живеем на окупирана земя.

Бог иска да ни даде победа. Той желае животът ни да бъде живот на победители.

Можем да победим греха само по един начин. Нужно е да живее, близо до Христос, за да не царува грехът над нас.

Защо ни е тази близост с Исус? Накратко казано: Колкото сме по-близо до Христос, толкова сме по-далече от сатана.

В Библията се казва: „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той към вас“.

Стоите ли далече от дявола? Ако ли не, защо?

В Индия, в един военен гарнизон, един войник повярвал в Бога. Той бил едър, силен и ловък. Другите войници се страхували от него. И ето този лъв се превърнал в агне.

По време на един обяд един от войниците казал:

– Сега ще разберем дали е станал истински християнин.

Взел една чиния с гореща супа и я изсипал върху гърдите на повярвалия в Бога войник. Това било жестоко и глупаво. Всички останали от ротата се възмутили и същевременно разтревожили, очаквайки избухването довчерашния лъв.

Но той спокойно разкопчал дрехата си и избърсал изгорените си гърди, а след това казал:

– Такова нещо съвсем не очаквах от вас. Но както Исус Христос, моя Спасител е търпял и аз ще претърпя, защото искам да бъда подобен на Него.

Всички били засрамени от постъпката на невярващия войник и от кроткия отговор на пострадалия.

От тогава войниците престанали да се боят от своя силен и як другар, даже започнали да го уважават.

Добротата украсява живота, разрешава всички противоречия. Чрез нея сложното става ясно, трудното леко, мрачното радостно.

Да се въздаде добро за зло съвсем не е лесно, но с Исус Христос това е възможно.