В нациска Германия било забранено да се приема Нобелова награда, след като през 1935 г. наградата за мир била връчена на противникът на национал-социализма Карл фон Осецки.
Немските физици Макс фон Лауе и Джеймс Франк поверили за съхранение своите златни медали на Нилс Бор.
Когато през 1940 г. германците окупирали Копенхаген, химикът де Хевеши разтворил медалите в царска вода.
След края на войната де Хевеши извлякъл скритото злато от царската вода и го предал в Шведската кралска академия на науките. Там излели отново медалите и повторно ги връчили на фон Кауе и Франк.

Австрийският пианист Паул Витгенщайн по време на Първата световна война загубил дясната си ръка.
След войната възобновил концертната си дейност. Той достигнал до такова майсторство, че можел да свири само с лявата си ръка.
Виртуозното владеене на техники за свирене на пиано помогнали на Витгенщайн да изпълнява произведения, достатъчно сложни даже за пианисти с две ръце.

По времето на Втората световна война пилоти на съюзническите войски летели над района в който живеели примитивни племена. Препоръчано им било да носят въженце в случай на принудително кацане, за да се улесни контакта им с местното население.
Когато се срещнали с местните, извадили от джоба си въженцето и започнали да правят различни фигури на така добре познатата ни игра.
Пилотите няколко пъти трябвало да прибягват към това занимание. Аборигените наблюдавали играта с нескрит интерес, а след това помолили за въженцето и демонстрирали фигурите, които наблюдавали да се правят преди това.

През 1924 г. братята Адолф и Рудолф Даслер основали фирма, която бързо станала една от световните лидери в производство на спортни обувки.
След края на Втората световна война те се скарали и се поделили компанията.
Адолф нарекъл своята фирма Adidas, идвайки от Adi Dassler, а Рудолф – RuDa от Rudi Dassler, по-късно я преименувал в Puma.
Немския град, в който се намират двете фирми и до ден днешен е разделен на две половини, чиито жители не се обичат помежду си.

Тази пещера е една от най-красивите кътчета на природата в Китай. Разположена е на 7 км от град Гуилин, в парка Сишан. Това приказно място е било известно на хората преди повече от хиляда години, но отново е открито през 40-те години на 20 век. А за туристи пещерата е открита едва през 1973 г. Тя бързо става популярна заради удивителната си красота.
Своето поетическо наименование пещерата е получила благодарение на зелените тръстикови храсти, растящи около нея. Според легендата от тази тръстика майстори правели най-сладкогласните флейти в Китай.
Тази пещера е една от най-дълбоките карстови пещери в Китай. Дълбока е 240 м, а дължината й достига 500м. Карстовите пещери се формират в резултат на постепенно извличане на разтворими скали: варовик, мрамор, сол, гипс и други. Преди на това място е имало океан, но водата е изчезнала и на негово място е останала пещерата.
Ако се спуснеш във пещерата се оказваш във фантастичен дворец., който е сътворила самата природа. Имаш чувството, че се намираш в друг свят, време и пространство. Мекото неоново осветление превръща сталактитите, сталагмитите и сталагнатите в прекрасни картини, на който китайците дали различни имена: Джунгли, Плодовата гора, Девствената гора, драконовото време. Със всяка от тези композиции е свързана старинна легенда.
В Кристалния дворец на царя дракон могат да се съберат 1000 души едновременно, за това по време на Втората световна война е използван като бомбоубежище.
Стените на тръстиковата пещера са изпъстрени с различни надписи: китайски стихове, записки на различни пътешественици. Смята се, че тези надписи са още от епохата на Тан 618-907 г.
Ето такава красота се крия под земята и тя истински впечатлява.