Преди домашната библиотека е бил достъпна само за богатите хора. Книгата е била нетрайна, дълго се е преписвала, изискано се е украсявала и струвала скъпо.
Въпреки това, огромни колекции от книги, били съхранявани в публични библиотеки, такива се появили още в древността. Въпреки това, много древни ръкописи са били загубени в резултат на неправилно съхранение, войни, пожари, фанатици … или просто, защото материалът, от който са били направени папирусите и листата е бил краткотраен. Масовата неграмотност правела библиотеките достъпни само за малцина.
Благодарение на развитието на книгопечатането, този лукс е станал достояние за мнозина.
Днес хората се сблъскват с проблема относно това, как да подредят книгите си. Работата е там, че мебелите за библиотеки са много скъпи, а пространството в нашите домове е малко. Вие можете да си купите шкаф или обикновени лавици за книги, но нестандартните формати на книги и албуми не могат да се поместят в тях.
Хубавата библиотека включва не само място за съхраняване на книгите, но и кресло или диван, маса за работа и подходящо осветление……. В реалния живот, нашите книги живеят в спалнята, в близост до работната маса на компютъра, в коридора, на балкона … Любителите на книгата правят на всяко свободно място рафтове, опитвайки се да създадат система за намирането на нужното издание.
Обществените библиотеки, световноизвестни университети, музеи или градска хранилища поразяват с лукс и оригиналност. Дизайнерските решения за библиотечни читални зали за домовете също предизвикват положителни емоции. Всеки може да опише своята мечта по въпроса.
Каквато и да е вашата мечта за библиотека, винаги трябва да се помни едно, там трябва да има книги, които обичате и желаете да препрочитате. В противен случай това е просто прахосъбирач и унищожител на вашето пространство.
Книгите, от които вече нямате нужда, винаги ще намерят нови читатели в кварталната или училищната библиотека. Можете да направите подарък на старчески дом или такъв за сираци. Е, ако искате да ги продадете, ще ви помогнат специализирани магазини или това можете да направите и онлайн. По Интернет става и размяна на книги, за тези, които обичат да четата.
И все пак, си мечтая за времето, когато една голяма колекция от книги ще може да се съхранява на диск, флашка или друга подобна джаджа, така цялото знание на човечеството ще ви бъде винаги под ръка.

Какво необикновено има в това?
Нали това е дълг на всеки лекар. По време на война и стълкновения за лекарят няма чужди и свой. Всички, които са пострадали и наранени са хора, които се нуждаят от медицинска помощ.
Много лекари са пострадали за това, че са изпълнили хуманния си дълг, независимо от пол, раса, политически и какви да е различия.
Ето ви още един пример, как лекар изпълнява задълженията си спрямо „враг“.
Вижте снимка!
На масата лежи ранен представител на Ку Клус Клан, който мрази чернокожите. Такива като него убиват негри и се борят за лишаване от правата им, колкото и малко да са.
Но именно чернокож медицински персонал се бори за спасяването на живота му.

По време на Гражданската война в САЩ един войник ходейки по бойното поле, видял свой приятел сред ранените. Било очевидно, че той няма да живее дълго.
Войникът се навел над приятеля си, дал му вода да пие, избърсал кръвта от лицето му и го попитал:
– Мога ли да направя още нещо за теб, Чарли?
Умиращият младеж знаейки, че края му е близо, мислел за своите любими и близки у дома, за това казал:
– Ако имаш хартия, напиши писмо до баща ми. Ще намеря сили да го подпиша. Моят баща е известен съдия в Севера и ако ти му дадеш писмото ми, той ще ти помогне.
Ето и самото писмо: „Скъпи татко ! Умирам на бойното поле и един от приятелите ми оказа помощ. Ако някога дойде при вас, бъдете любезни с него в името на Чарли.“
После със почти вкоченени пръсти подписал писмото и умрял.
Гражданската война с всичките й ужаси и страдания завършила и войниците се върнали по домовете си. Един от тях с износена униформа отишъл до дома на съдията. Слугите не искали да го пуснат в дома. Той дочакал връщането на съдията в дома му, като държал пред себе си писмото от сина му.
Съдията мислел, че това е някаква молба за помощ и го отблъснал в страни. Войникът отново застанал пред него, като обърнал вниманието на съдията към подписа върху хартията.
Тогава съдията прегърнал войника, въвел го в своя дом и със сълзи на очи му казал:
– Ти можеш да имаш всичко, което моите пари и влияние могат да ти осигурят.
Това направило името на Чарли.
Така и за нас в името на Исус Христос е заключено най-голямото съкровище: прощение на греховете, вечен живот, спасение сега и пълно изкупване на душата и тялото при възкресението.
Цялото наше духовно богатство е в името на Исус.

След войната в близост до Воркут изграждали нова мина. В групата работили двама християни. В неделя те отказали да работят, след което жестоко били бити.
Новият началник на лагера решил да ги довърши.
Веднъж в неделя, когато тези двама християни отново отказали да работят, между охраната имало вместо две шест овчарски кучета, които не били хранени.
Началникът на лагера заповядал на християните да излязат от строя. Всички затворници затаили дъх, те добре знаели какво означава това.
Пред строя излязъл старец, а зад него младеж. Извели ги и ги накарали да вървят към тундрата. След тях пуснали гладните кучета.
Когато дочули, че ги догонват освирепели кучета те се обърнали с лице към тях. Прибрали ръцете си за молитва пред гърдите и насочили лице към небето.
Всеки знаел, че кучетата след минути ще настигнат християните и ще ги разкъсат. Много от затворниците закрили  с ръце очите си.
Но какво е това? Гладните кучета стигнали до християните, отскочили в страни от тях и започнали да ги обикалят в кръг. Злият лай преминал в радостно ръмжене. Кучетата пълзели около християните и започнали да лижат краката им.
Едва сега след като било прекратено злобното лаене на кучетата всички чули, че двамата мъже пеели.
Затворници и част от охраната започнали да се кръстят и да плачат. Началникът на лагера бил навел глава и като че ли се затворил в себе си.
Накрая кучетата били извикани, а на християните било заповядано да се върнат в строя.
Един от присъстващите очевидци по-късно разказвал:
– В този момент, аз разбрах, че има сила, която може да надвие всяка друга сила. През тези дни много от затворниците приеха Господа, в това число бях и аз.
Всички са безсилни там, където Бог изявява Своята сила.

По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.