Един смел пътешественик някъде в покрайнините на цивилизацията, бил заловен от войните на диво племе.

Според решението на вожда, чужденецът трябвало да умре. Но в този ден водачът на племето бил весел и шеговито настроен, за това предоставил възможност на пленника да избира.

Пътешетвеникът можел да каже само едно изречение. Ако думите му са верни, щели да го хвърлят от скалата, а ако каже лъжа, ще бъде изяден от дивите тигри.

Пътешественикът се възползвал от дадената му възможност. Той казал само едно изречение и бил освободен. Какво е казал пътешественикът?

Сега е ваш ред. Ако нямате „вдъхновение“ да мислите, въобразете си, че сте на мястото на пътешественика. Изглежда, че когато човек е в смъртна опасност, мисли по-бързо и намира изход.

Вероятно имате вече някакъв отговор, но и аз няма да ви измъчвам повече.

Отговор: Пътешественикът казал:“Ще ме разкъсат тигрите“. Ако го оставили на тигрите, ще излезе, че пленникът е бил прав и тогава трябвало да го хвърлят от скалата. Но тогава възниква противоречие.

В Северна Америка индианците, които живеели по тихоокеанското крайбрежие имали специален празник. Той се устройвал от вожда на племето, който поканвал за гости роднините си и хора от други племена.
По време на празника освен музика и танци се практикувало даряване на гостите с част от имуществото на домакините.
Именно така се определяло мястото на всяко семейство, не според това колко е натрупало, а колко е подарило на другите. Тези, които повече давали били по-уважавани.
Празникът бил забранен от властите в края на 19 век като разточителен и непродуктивен обичай, противоречащ на цивилизования свят.