Ако човек не пази добре равновесие при изпълнение на балансиращи номера ще се размаже на земята.
Ето няколко такива невероятни номера.
През 1553 г.холандският акробат балансирал на един крак върху ветропоказателя на катедралата „Св. Павел“ в Лондон, развявайки лента с дължина 4,6 метра. Какво ли не правят хората само и само да привлекат вниманието върху себе си?
През 1859 г. френския въжеиграч Жан Блонден преминал по въже над бушуващия Ниагарски водопад на 50 метра височина. Дори имал превръзка на очите си. Блонден прекосил водопада и на кокили. До тогава само се перчел.
През 1842 г. госпожица Кук предизвикала сензация в лондонския цирк. Като седяла на масата изпила чаша вино. И какво е чудното тук, това и аз го мога? Едва ли. Всичко било балансирано на тънка жица.
През 1995 г. Александър Бендиков от Беларус балансирал върху пирамида, построена от 880 монети.Тя бола обърната надолу и се крепяла върху ръба на една-едничка монета. Какво ли щеше да стане, ако на някому тогава са потрябвали дребни?
През 1996 г. американецът Брайън Бърг построил от карти къща на 100 етажи. Тя била висока 5,85 метра. Това станало в Копенхаген, Дания. Интересно нямало ли е по-интересна работа да върши от това?
През 1990 г. бразилецът Леонардо Енрике Басето карал велосипед на едно колело през невероятните 640 минути.
Удивително е кави предизвикателни и смъртоносни номера могат да направят хората, при условие, че всичко е балансирано.

На територията на филипинския курорт Вила Ескудеро има ресторант на доста необичайно място. Той се намира в самото подножие на водопад.
Този бурен водопад някога хората „оковали“ с бетон. Поставили маси в самото му подножие.
Нивото на водата остава постоянно 15-20 сантиметра, така че посетителите трябва да внимават как се придвижват, за да не се намокрят.
Водата във водопада е достатъчно топла. Посетителите могат да попляскат преди или след хранене.
Трудно бих устояла на шума на този водопад….

Омаяна от място едва докосвах красивата лоза. Тя обвиваше полусрутената барака в дъното на градината!
Тук се виеше и клематис, клюмаше с главичка жасмин и ухаеха някакви редки цветенца, наречени „пеперудки“, защото нежните им листчета наподобяваха крилца на пеперуда.
Но нищо не можеше да се сравни с красотата на розите. В нито една от оранжериите не успях да открия такова благоуханно съвършенство, като пълзящите рози в моя дом.
Те се изливаха от верандата като буен водопад и изпълваха всичко наоколо с аромат, ненакърнен от друга миризма. А в ранна утрин, окъпани от бистрата роса, те бяха толкова изящни, нежни и чисти, че не можех да не ги оприлича на неувяхващите райски създания.

Нойшванщайн означава „Нов каменен лебед“.
Замъка Нойшванщайн се намира в южната част на Бавария, Германия. Негов собственик и създател е крал Людвиг. Той го направил световно известен, а самият той станал безсмъртен.
През 1886г. седем седмици след загадъчната смърт на краля, това великолепно творение било отворено за посетители. Днес Нойшванщайн е един от най-посещаваните замъци в Европа, 1,3 милиона души годишно идват, за да посетят „приказния замък на краля.“.
Крал Людвиг II е бил голям любител на природата. Неговата основна грижа била чрез строителството на замъка да не унищожи красотата на местността.
Нойшванщайн стои на висока скала и се вижда отдалече. Най-красивата гледка се открива от  моста Мери, съществувал много преди построяването на крепостта.
Мостът на ждрелото се намира на височина 92 метра, от където се вижда 42 метров водопад.
На 2 километра от замъка се намират живописните езера Alpsee и Schwansee. Архитектура и дизайн на замъка съчетава средновековни и мавритански елементи.
Това творение е прекрасно по всяко време на годината.

Необикновените номера над Ниагарския водопад спечелили на Жан Франсуа Гравле слава и богатство.

Той минал над водопада 17 пъти без да падне нито веднъж.
Преминавайки над водната стихия пренесъл мениджъра си. Имал смелостта да бута количка по въжето с пасажер в нея.
Веднъж дори спрял по средата на въжето, извадил малка печка и хладнокръвно изпържил омлет.
Когато го попитали дали би опитал пак да повтори преминаването си по въже над водопада, той казал, че се надява следващия път, когато прави това да бъде на кокили.