– Много от нас са готови да наставляват Бога, вместо да Му се подчиняват, да приемат Неговото наставление и то да ги ръководи. Те  искат да оказват пътя на Господа, вместо да му се покорят и покорно да Го следват, където и да ги поведе – към по-добра родина.

– Говориш ми за друга Родина, където всички живеят заедно, като едно голямо семейство. Как да я намерим? Трябва ли много повече сълзи да проливаме? Тя не е ли там, където цъфтят портокалите и миртата расте сред разкошни долини?

– Не, не е там , сине Мой.

– Или там над палмите, където се появяват пернати глави и играе между листата златен лъч? Или там където блести водата в моретата и локвите, където в ароматни горички на яки криле пърхат ята от неизвестни птици, чийто пера с украсени в дивни цветове?

– Не , не там , детето Ми.

– Дали в миналите векове, в далечен край, където реките текат в златни русла? Или в огнени лъчи, сияещи от рубини и светещи елмази из подземните дълбини, или на брега, където кораловите бисери блестят? Там ли се намира тази Родина?

– Не, не е там дете…..Такава нетленната красота с очите си не бях видял. Толкова радостни песни до сега не бях слушал. Чудесата на тази страна не можеш да опишеш, те са като сън. Нито скръб, нито смърт няма да проникне там. Праха на времето, няма да докосне вечните ѝ чудеса. Зад границата на гроба,…. към висините на небето, тя е там, сине Мой!

Симеон бе младеж, като всички останали. Отличаваше се с очила, чийто диоптър съвсем не бе малък.

Една сутрин той си поръча сандвич с кебапче. Докато чакаше да му го приготвят, той се огледа наоколо и видя Мая.

Тя бе много красиво момиче. Разговаряше по телефона си с някого и радостно се усмихваше.

Изведнъж Симеон усети, че някой го дърпа за крачола на панталона му. Той откъсна погледа си от Мая и погледна към нахалника. Срещу него седеше светлокафяв пес, който  с молба в очите, проследи ръката на младежа, която пое поръчания сандвич.

– Какво гладен ли си, приятелю, – попита Симеон.

Животното го гледаше умоляващо и с очакване. Младежът хвърли кебапчето на кучето и то радостно завъртя опашка.

Цял ден на Симеон се случваха странни неща.

Ако речеше да паркира колата си, за него веднага се намираше място, защото новият му космат приятел бе пробутал малко преди това знака, че мястото е заето, а когато Симеон се яви, веднага го махна.

Някакъв нахален гълъб цвъкаше върху паркиралите коли, но песът го подгони и той не можа да нацапа колата на Симеон.

Когато друго куче се изпика на колата на Симеон, изневиделица се появи маркуч с вода, който изчисти намърсеното място. Песът пак си бе свършил работата.

Вечерта, преди да се качи в колата, Симеон усети, че някой грабна чантата му. Погледна и позна кучето, което бе нахранил сутринта. Тръгна към него, но животното побягна и той го подгони.

Гонитбата свърши така неочаквано, както и бе започнала. Песът пусна чантата и погледна натам ….

Симеон вдигна очи и видя Мая. Той се смути, но разбра, че това бе най-доброто, което бе направил за него четирикракият му приятел.

Запознаха се с Мая и всичко тръгна като по ноти …

Практически цялата повърхност на земята е изучена от човека, но морските дълбини пазят тайни, които се откриват постепенно.

С появата на възможности да се потопят хората дълбоко във водната бездна се наблюдават необичайни създания.

Днес ще ви запозная с едно от тях.

Синият ангел е много малко същество. То се събира в дланта на човек. Има удивителна форма и цвят. Прилича на пърхащ ангел. Този камуфлаж му помага да се предпази от хищниците, както във водата, така и във въздуха.

Ангелът може леко да изплува на повърхността на морето и да поеме въздух от едно въздушно балонче.

Крокодилът е спокойно животно. Вода около него, лампи греят като слънце, а той лежи като горд сфинкс.

Понякога той отваря уста. Прави го бавно и величествено, а хората, които го наблюдават, крещят:

– Погледнете крокодилът отваря уста…. Елате да видите, каква страшна уста има…

Кайманът и нилския крокодил отварят уста с цел да „изпуснат пара „. По този начин те се предпазва от прегряване и се охлажда.

Горещината и топлината са добре за тях, но когато стане прекалено горещо, те с такава проста техника – отваряне на челюстите си. помага да се охлаждат .

Ню Смирна Бич във Флорида е прекрасно място за сърф и плуване с акули. Във водата край бреговете на Ню Смирна живеят големи популации от риби, които привличат много акули.

Към тази популация прибавете популярен плаж за сърфистите и място, където акули най-много нападат хора. Ню Смирна може да се счита за „Световна столица на атаки на акули срещу хора“.

Учените са пресметнали, че всеки плуващ на това място се намира на три метра от акула. По тези места е хваната бича акула, която се смята за една от най-агресивните.

През 2008 г. повече от една трета от всички атаки на акули в света са възникнали във водите на Флорида. Освен това в периода 2004-2013 са отчетени повече нападения от акули във Флорида, отколкото в Австралия и Южна Африка, взети заедно.