Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.

„Благословение“ или „браха“ на еврейски произхожда от „берех“ коляно. По-рано, когато благославяли Бога, заставали на колене пред него.
„Елате да се поклоним и припаднем, да преклоним колене пред лицето на Господа, нашия Творец“ – Пс. 94:6.
В духовен смисъл да преклониш колене, означава напълно да се смириш и изпиташ трепет пред Бога. За да дойдеш до това, ти трябва размишляваш върху Божието Слово, да говориш за Спасителя и да живееш по заповедите Му. И тогава ще видите, как ще се измени живота ти.
„За да приемеш благословение, – както казват мъдреците, – да станеш „съд  за благословение“, човек трябва да преодолее в себе си чувството за собствената си значимост и да преклони колене“.
Думата „браха“ произлиза и от думата „бриха“ – басейн, източник, вода, която нараства. Когато благославяме Бог, Святият Дух ни изпълва със жива вода.
В иврит думата „браха“ има същия корен като думата „бреха“ – естествен водоем, който се пълни от източник на вода. Така както водоема се очиства от нечистотата, така са и тези, които които са далече от вярата и знанието за Бога, се очистват и се приближават към разбирането на Твореца и неговия начин на управление на света. Такава е мисията, да се занесе знанието за Бога и тя лежи на потомците на Авраама в цялата история на човечеството.

Американският инженер и програмист Кевин Джил демонстрирал изображение на Марс такова, каквото би могло да бъде в миналото, ако на него е имало живот.
Резултатите от симулациите са поместени в блога на инженера, където той дава кратък коментар за тях.
В основата на триизмерния модел на Джил са данните за топографията на Марс получени от сондата „Mars Reconnaissance Orbiter“.
Този космически апарат е въведен във орбитата на красивата планета през 2006 г. Съставил е карта на възвишенията и повърхността с разделителна способност 128 точки на градус.
Джил, за да направи своя модел на Марс е използвал обективните данни на сондата, но останалите параметри като ниво на водата, състава на атмосферата и разпределението на растителността, са избрани без научна обосновка.
В окончателното изображение за по-добра нагледност особеностите на релефа са преувеличени 10 пъти.
В днешно време температурата на Марс не допуска съществуването на вода в течно състояние.
Изследванията направени от марсохода „Спирит“ и Опортюнити“, а също и от орбиталните апарати са показали, че залежите на вода се намират под повърхността на марсианската повърхност, понякога на дълбочина няколко сантиметра.
В миналото температурата на планетата е била значително по-висока, което теоретически допуска съществуването на течаща вода и възможност за живот.

В Китай скоро ще построят здание напомнящо иглено ухо.
Дизайна на небостъргача е създаден от студио SOM.
Кулата ще се появи в бизнес центъра Greenland Group Suzhou Center в Уцзян.
Височината на съоръжението ще бъде 358 м. Сърцевината на небостъргача ще бъде куха, така че голяма част от офисните помещения ще имат достъп до естествена вентилация.
Небостъргачът ще бъде икономически по-ефективен в сравнение с подобен размер съоръжения.
Той ще консумира 60% по-малко енергия и 60% по-малко вода.

Преди много години, когато светът бил още млад, през прерията текла живописна река. В нея се въдело голямо количество риба, а водата била чиста и сладка. Всички животни идвали тук на водопой.
Гигантски лос чул за реката и веднага дошъл да пие вода от нея. Но той пил толкова много вода, че скоро реката намаляла.
Бобрите се обезпокоили. Скоро нивото на водата спаднала близо до бентовете им. Ако така продължават нещата, скоро домовете им ще се разрушат.
Ондатрите също се развълнували. Какво ще стане с тях, ако реката пресъхне? Къде ще живеят?
Но най-много от всички се изплашили рибите. Другите животни могат да живеят и на сушата, ако водата съвсем изчезне, а те къде ще отидат?
Всички животни се опитвали да измислат начин, как да изгонят лоса от реката, но той бил толкова голям, че те не можели да му сторят нищо. Дори мечката се страхувала от него.
Накрая мухата казала, че ще ги избави от лоса. Всички животни започнали да й се присмиват и да я дразнят. Как може такава малка муха да изплаши такъв гигантски лос? Мухата нищо не казала, но на следващия ден, когато се появил лоса, тя пристъпила към действие.
Кацнала на предния крак на лоса и силно го ухапала. Лосът започнал да подскача и след всеки скок се получавала вдлъбнатина в земята, в която се събирала вода. Мухата прелетяла над гърба му и безжалостно започнала да го хапе навсякъде, докато той не изпаднал в ярост. Той се мятал по брега на реката, трескал главата си, удрял с крака в земята, издавал хрипливи звуци и сумтял, но не могъл да се избави от досадната муха.
Накрая лосът избягал надалеч и не се върнал вече при реката.
А мухата мила много доволна и горда със себе си.
Нека всички са наясно, че и малкият може да победи големия, ако има глава на раменете си.