В една кана има чиста вода, а в друга мляко, което е гъсто и трябва да се разреди. От първата кана се излива във втората толкова вода, че съдържаниети ѝ да се удвои. След това от втората кана се излива в първата толкова разредено мляко, че да се удвои първоначалното количество. След това се излива толкова течност във втората, че да се удвои първоначалното съдържание на втората кана.
Така в двете кани има еднакво количество мляко, но във втората има една доза повече вода, отколкото мляко.
Колко вода и колко мляко е имало в началото? И колко вода и мляко има във всяка кана накрая?
Помислете малко, напрегнете мозъка си и едва тогава погледнете решението, намиращо се по-надолу!
Тази задача може да се реши и на ум.

Отговор: Първоначално в първата кана е имало пет дози вода, а във втората две дози мляко. В края са били три дози вода и една доза мляко.
Нека отбележим количеството вода в първата кана с „а“, а количеството мляко във втората с „в“. Съотношението „а“ към „в“ е равно на 11 към 5, но ние все още не знаем дали това е истинското съотношение на водата и млякото, но нека да го приемем за сега така. Започваме процеса на преливането. Накрая имаме три единици вода и пет единици мляко във втората кана. Но това е невъзможно, защото втората кана съдържа накрая една мярка повече вода, отколкото мляко. За това трябва да започнем с 11 единици вода и 5 единици мляко. Накрая имаме 3 единици вода и 5 единици мляко във втората кана. От това, че имаме една мярка вода повече, отколкото мляко, следва да мислим, че 5 единици минус 3 единици съответстват на една мярка. И така определяме за една единица – 1/2 мярка. Следователно 11 единици вода са 5 и 1/2 мерки, а 5 единици мляко са 2 и 1/2 мерки

В нашият свят има много необичайни и неизследвани неща. Това, което вчера е било невъзможно днес е реалност. Първоначално всяко ново откритие се възприема като действие на вещица или магьосник от Средните векове. После страстите затихват. Хората започват по-внимателно да се вглеждат и накрая го използват за свое благо.
Навярно такъв път ще измине и иновационната фармакология.
Френският имунолог Жак Бенвенист е доказал, че „полезният ефект на лекарственото средство може да се предава под формата на излъчване, фиксирано в обикновена вода“.
Тази тема се преплита с идеите на Мазаро Емото за способностите на водата. Идеята е подхваната и усъвършенствувана от лаурятите на Нобелова награда Брайън Джоузефсън и Люк Монтание, които работят в областта на биофизиката и биохимията. Работата им се заключава в преобразуване на лекарства във вълново излъчване чрез използване на телекомуникационните мрежи.
Информацията носеща знание за всеки лекарствен препарат, се разпространява в електронен вид за потребителя, когато се прехвърли във водата се приема като предписан от лекар медикамент.
На пръв поглед звучи фантастично. Потребителят избира необходимия препарат. Изтегля приготвената матрица с излъчване на диск. След това този диск се поставя в резервоар за вода. Когато водата „се зареди“, може вече да се използва.
Този вид лекарства съвсем не отстъпват на сегашните лекарствени препарати. Те имат много предимства : отсъствие на странични ефекти, много са по-евтини, не предизвикват алергии, достъпни са, съкращава се времето за търсенето и купуването им.
В http://www.newpharm.ru/  можете да намерите списък с лекарства, които вече са били преведени под формата на вълнова информация. Тук ще намерите списък с „нови лекарствени форми“ на известни лекарства, като аспирин, тироксин, лекарства за загуба на тегло и др. Всички тези лекарства в „нова формулировка“ могат да бъде свален абсолютно безплатно по време на 30-дневния тестов период.
Живеем в 21 век и ерата на иновационите технологии изпреварват адаптирането ни към новата информация, за това се съмняваме и сме недоверчиви към тях.
Но има един лесен начин да се провери как действат такива технологии, като ги изпробваме и  установим как влияят на самите вас. Ако ние не знаем марсиански, това не означава, че той не съществува.

Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.

„Благословение“ или „браха“ на еврейски произхожда от „берех“ коляно. По-рано, когато благославяли Бога, заставали на колене пред него.
„Елате да се поклоним и припаднем, да преклоним колене пред лицето на Господа, нашия Творец“ – Пс. 94:6.
В духовен смисъл да преклониш колене, означава напълно да се смириш и изпиташ трепет пред Бога. За да дойдеш до това, ти трябва размишляваш върху Божието Слово, да говориш за Спасителя и да живееш по заповедите Му. И тогава ще видите, как ще се измени живота ти.
„За да приемеш благословение, – както казват мъдреците, – да станеш „съд  за благословение“, човек трябва да преодолее в себе си чувството за собствената си значимост и да преклони колене“.
Думата „браха“ произлиза и от думата „бриха“ – басейн, източник, вода, която нараства. Когато благославяме Бог, Святият Дух ни изпълва със жива вода.
В иврит думата „браха“ има същия корен като думата „бреха“ – естествен водоем, който се пълни от източник на вода. Така както водоема се очиства от нечистотата, така са и тези, които които са далече от вярата и знанието за Бога, се очистват и се приближават към разбирането на Твореца и неговия начин на управление на света. Такава е мисията, да се занесе знанието за Бога и тя лежи на потомците на Авраама в цялата история на човечеството.

Американският инженер и програмист Кевин Джил демонстрирал изображение на Марс такова, каквото би могло да бъде в миналото, ако на него е имало живот.
Резултатите от симулациите са поместени в блога на инженера, където той дава кратък коментар за тях.
В основата на триизмерния модел на Джил са данните за топографията на Марс получени от сондата „Mars Reconnaissance Orbiter“.
Този космически апарат е въведен във орбитата на красивата планета през 2006 г. Съставил е карта на възвишенията и повърхността с разделителна способност 128 точки на градус.
Джил, за да направи своя модел на Марс е използвал обективните данни на сондата, но останалите параметри като ниво на водата, състава на атмосферата и разпределението на растителността, са избрани без научна обосновка.
В окончателното изображение за по-добра нагледност особеностите на релефа са преувеличени 10 пъти.
В днешно време температурата на Марс не допуска съществуването на вода в течно състояние.
Изследванията направени от марсохода „Спирит“ и Опортюнити“, а също и от орбиталните апарати са показали, че залежите на вода се намират под повърхността на марсианската повърхност, понякога на дълбочина няколко сантиметра.
В миналото температурата на планетата е била значително по-висока, което теоретически допуска съществуването на течаща вода и възможност за живот.