Една врана като гледала как гъските се готвят да отлетят на юг, решила да замине с тях. Водача на ятото, когато разбрал желанието на враната, строго я погледнал и й казал:

– Ти не си прелетна птица, как ще летиш с нас?

Враната самонадеяно отговорила:

– Аз съм силна и ще успея!

– Както искаш, – казал водачът, – ще полетим и ще видим.

На сутринта ятото тръгнало, а с него и нашата героиня. Когато се спрели да нощуват, познайте кого нямало сред ятото? Да, вие сте абсолютно прави!….

Накрая, когато слънцето почти прибрало лъчите си, между почиващите птици се приземила уморена, гладна и разрошена врана.

Водачът дошъл при нея и казал:

– Врано, помисли си добре! Ние ще летим през морето. Три дена няма да спираме никъде за почивка. Няма да успееш!

– Глупости! Аз съм силна! Всичко мога! Ще успея!

На сутринта ятото отново продължило пътя си.

Три дена след като гъските прелетели морето, на хоризонта се появила черна точка. Да, това била враната. Изглеждала зле, едва дишала. Не била в състояние да каже нещо.

Гъските се събрали край нея, а водачът казал:

– Да, врано, ти наистина си силна! Ти успя!

– Оставете! Силна съм, но каква голяма глупачка съм!?

Млад човек заедно с водач се разхождал по стръмните и недостъпни алпийски планини. Те вървели по пътека, по която трудно биха се разминали двама човека. От едната й страна имало отвесна скала, а от другата зеела пропаст. Младежът ужасно се страхувал, но той упорито следвал водача си.

Изведнъж погледнал напред и изтръпнал, само след няколко крачки пътеката свършвала стигайки до пропаст. Изглеждало, че няма никакъв изход. Но те тръгнали към опасното място и младият човек видял, че пътеката рязко се обърнала по тънкия перваз на скалата и продължавала да се стеснява покрай отвесна скала. Така пътниците смело могли да продължат.

Често това се случва и в нашия живот. Струва ни се, че стигаме до задънена улица, но когато приближим мястото, Бог ни разкрива пътя по нататък.

В Своята милост Бог за всеки от нас открива път, по който трябва да вървим. Това се случва в всяка сфера от живота ни, характерно е за всичките ни специфични отговорности.

Всички Божии пътища, са пътища на милост и любов.

Нашите пътища са очертани от Исус Христос и нашата задача е да вървим там , където Той ни води. Те са съпроводени от ярките звезди на Божиите обещания. Вървейки по пях ние ще бъдем благословение за всички в този свят.

Истинският път в християнския живот не е осеян с рози, а с тръни. От него дъхът ти спира. И няма нищо по-славно от това, което ни очаква в края му.

Този път е труден, но е изпълнен с Божиите благословения.

Тамерлан, един от храбрите водачи на един азиатски народ, бил преследван от враговете си и се криел в развалините на една къща. Там той забелязал мравка, която бутала нагоре по стената житно зърно, което било по-голямо от нея. Шесдесет и девет пъти мравката падала долу със зърното и чак на седемдесетия ѝ се удало да го изкачи горе.
– Аз бях отчаян, – казал по-късно Темерлан, – но това насекомо ми даде надежда и ми предаде урок по търпение и издържливост.
Да от една мравка човек може да научи много неща. Мравката няма началник, надзирател или управител, но тя се труди прилежно. Трудът е закон за човешкото съществуване, той е задължение за всеки човек.
Бог е създал човека и му е дал да се труди, като го е снабдил със всичко което му е необходимо за това. Безделникът се отклонява от Божия порядък и от целите на творението.
Обичай труда. Ако той не ти служи за твоето изграждане, може би ще ти подейства като лекарство. Трудът е здраве за тялото и допринася за изграждане на душата. Всичко в живота се придобива с упорит труд.
Мравките събират храната си по време на жетва. Мъдро решение.
Веднъж попитали един мъдрец:
– Кое е най- важното нещо, кой човек е най-важен и кое време в живота е най-добро?
Мъдрецът отговорил:
– Най-важното нещо е да обичаш всички хора. Човекът, с когото в момента имаш работа и някакви взаимоотношения, той е най-важния за момента, докато в живота си не срещнещ друг човек, с когото да общуваш. Най-доброто време е настоящето, защото човек само в него може да избира и да действа според избора си.

Един истински водач трябва да прави не онова, което иска и харесва, а което е потребно. Властта не е опияняващото всемогъщество на някои ръководители. Тя не е безгрижната им игра със съдбата на подвластните, безконечната им веселба, която се превръща в безконечна оргия. Власт, това значи дълг и бреме. Безсънни нощи, в които да разбереш повелите на времето и на Бога на твоето племе, за да подчиниш на тях всички свои желания, дори себе си…
Величието на един водач не може да се измерва само по битките, които е водил и печелил. Говоря за битки, които се решават с щит и меч. Защото водачът води и други битки. Победите, които носят неувяхваща слава и признателност, съзнание за добре изпълнен дълг.
Битката против самия себе си, тя е най-страшната и най-опостушителната. Да не допусне блясъкът на властта да заслепи погледа му, похвалите на блюдолизците да заглуши слуха му за повелите на дълга.
Битката за благоденствието на народа му. Никоя слава не е трайна, ако е изградена върху нищета, недоимък, лишения и сиромашия. И най-важното битката за справедливост. Дай на един управляващ всички възможни победи, но лепни на челото му печата на несправедливостта и ти го осъждаш на вечно проклятие…
За обикновения човек справедливостта е лесно нещо. Достатъчно е да не се отклонява от истината и да има смелост да я казва дори, когато тя е в негова вреда. За един водач обаче тази справедливост е малка, недостатъчна. Справедливостта на ръководещият са редът, правдата и равенството, които е дал на всички люде от неговия народ. А другото име на тази справедливост е закон. Закон, равен за всички и честни съдии, които да съдят съобразно с него.
Имало е закон и съдии. И той е бил справедлив, защото е произлязъл от обичая и натрупаната през вековете мъдрост. Но този закон е слаб и хилав. Първо с това, че всеки чува, както си иска, и разбира, както му е изгодно. После, облагодетелствува клеветниците, богатите и знатните. Те всъщност съумяват винаги да застанат над закона. Такъв закон не води към справедливост, а към поквара и разложение. Не вярваш ли в закона и в равенството на всички пред него, ти не вярваш и в самата държава. Ти преставаш да бъдеш част от цялото.
Държава с такъв закон е осъдена на гибел. Народ с такъв закон е осъден на самоизяждане и изчезване. Писаният закон не е истински закон, докато не се прилага. Докато не стане част от самия живот.

Моторикшите са доста популярни в Азия. Конкретно за този пазар, японската компания Terra Motors стартира новия си модел – електрическа рикша, наречен EV триколка Taxi. Това превозно средство е с дължина 3,3 м и широчина 1.47 м, В триколесното електрическо такси има достатъчно място за за петима пътника. В триколесното електрическо такси има достатъчно място за петима пътници.

Пътническите места са разположени зад седалката за водача. Триколката Taxi EV е оборудвана с литиево-йонна батерия, която се зарежда за 2 часа. Пълното зареждане е достатъчно за преодоляване на 50 км. Максимална скорост на електрорикшата е 50 km / h.

Terra Motors планира да пусне нов модел на пазара по-късно тази година. Разходите ще бъде около 6,3 хиляди долара.