Един истински водач трябва да прави не онова, което иска и харесва, а което е потребно. Властта не е опияняващото всемогъщество на някои ръководители. Тя не е безгрижната им игра със съдбата на подвластните, безконечната им веселба, която се превръща в безконечна оргия. Власт, това значи дълг и бреме. Безсънни нощи, в които да разбереш повелите на времето и на Бога на твоето племе, за да подчиниш на тях всички свои желания, дори себе си…
Величието на един водач не може да се измерва само по битките, които е водил и печелил. Говоря за битки, които се решават с щит и меч. Защото водачът води и други битки. Победите, които носят неувяхваща слава и признателност, съзнание за добре изпълнен дълг.
Битката против самия себе си, тя е най-страшната и най-опостушителната. Да не допусне блясъкът на властта да заслепи погледа му, похвалите на блюдолизците да заглуши слуха му за повелите на дълга.
Битката за благоденствието на народа му. Никоя слава не е трайна, ако е изградена върху нищета, недоимък, лишения и сиромашия. И най-важното битката за справедливост. Дай на един управляващ всички възможни победи, но лепни на челото му печата на несправедливостта и ти го осъждаш на вечно проклятие…
За обикновения човек справедливостта е лесно нещо. Достатъчно е да не се отклонява от истината и да има смелост да я казва дори, когато тя е в негова вреда. За един водач обаче тази справедливост е малка, недостатъчна. Справедливостта на ръководещият са редът, правдата и равенството, които е дал на всички люде от неговия народ. А другото име на тази справедливост е закон. Закон, равен за всички и честни съдии, които да съдят съобразно с него.
Имало е закон и съдии. И той е бил справедлив, защото е произлязъл от обичая и натрупаната през вековете мъдрост. Но този закон е слаб и хилав. Първо с това, че всеки чува, както си иска, и разбира, както му е изгодно. После, облагодетелствува клеветниците, богатите и знатните. Те всъщност съумяват винаги да застанат над закона. Такъв закон не води към справедливост, а към поквара и разложение. Не вярваш ли в закона и в равенството на всички пред него, ти не вярваш и в самата държава. Ти преставаш да бъдеш част от цялото.
Държава с такъв закон е осъдена на гибел. Народ с такъв закон е осъден на самоизяждане и изчезване. Писаният закон не е истински закон, докато не се прилага. Докато не стане част от самия живот.

Моторикшите са доста популярни в Азия. Конкретно за този пазар, японската компания Terra Motors стартира новия си модел – електрическа рикша, наречен EV триколка Taxi. Това превозно средство е с дължина 3,3 м и широчина 1.47 м, В триколесното електрическо такси има достатъчно място за за петима пътника. В триколесното електрическо такси има достатъчно място за петима пътници.

Пътническите места са разположени зад седалката за водача. Триколката Taxi EV е оборудвана с литиево-йонна батерия, която се зарежда за 2 часа. Пълното зареждане е достатъчно за преодоляване на 50 км. Максимална скорост на електрорикшата е 50 km / h.

Terra Motors планира да пусне нов модел на пазара по-късно тази година. Разходите ще бъде около 6,3 хиляди долара.

В света има не малко удивителни хора. Днес ще ви разкажа за един от тях. Това е Вернер Фройд, който е по-известен като човекът-вълк. Защо 79-годишният пенсионер  е получил такъв прякор?
Факт е, че през последните няколко десетилетия, Вернер живее близо до малкия германски град Мерциг и се грижи за глутница вълци, почити три дузини!  И те всичките го смятат Вернер за техен водач.
Всички вълци живеят на територията наречена „Вълчи парк“. Повечето от местните вълци са питомни и са закупени от различни зоопаркове и развъдници. Тук можете да видите няколко вида вълци, включително европейски, от Канада, Арктика и някои други, и за всички тях се грижат един човек – Вернер Фройд.
Как става така, че човек успява да спечели доверието на вълците и дори да стане член на стадото им? Това е станало благодарение на големия интервал от време, в който Вернер е прекарал между тях. Вече 40 години мъжът живее в непосредствена близост до вълчия стан и за това време той е завоювал доверието на горските хищници.
Вернер буквално е отгледал няколко поколения вълци. Грижил се е за тях и ги е хранил.
Вълците считат Вернер за свой водач и когато носи храната му отстъпват място и му дават възможност първи да откъсне парче месо от плячката. Понякога възрастния мъж опитва съвсем сурово месо, за това и местните го наричат човекът вълк.

Равините учили:
– Човек трябва да научи сина си на някакъв занаят. Понеже, който него прави, го кара да стане крадец.
Човек, който има занаят е като лозе с ограда, тъй че добитък и зверове не могат да влязат. Нито странници ще ядат от него и няма да го оглеждат..
Въпреки всичко се прокарва разграничение между различните занаяти. Едни се препоръчват, а други се отричат.Например, при евреите се е изисквало да не учат сина си на занаят, при който да се допира до жена, водач на магарета и камили, моряк, бръснар или дюкянджия, защото такива предразполагали към кражба.Един от занаятите е строго заклеймен от равините – лихварството.. Който го упражнявал нямал право да дава показания в съда. Според Писанието, който взема лихва е извършил всички злини и прегрешения на света.

Интелигентност. Какво е това?
Някой от интелигентните хора, които познавам, от практична гледна точка, ми изглеждат като едни от най-глупавите.
Онова, което разбирам под интелигентност е подобно на хидра, има премного глави, за да се вмести в една единствена дума. Но в цялото си многообразие се опира на способността на човек да съпреживява.
Повечето хора разглеждат интелигентността като интелектуално, познавателно умение или способност. Мисля, че това донякъде е погрешно. Интелигентността е способност на хората да съществуват в равновесие между себе си и едно или повече житейски обстоятелства.
И което е особено важно, извънредно интелигентните хора имат способността да бъдат съпричастни към много различни неща.
Познавам човек, който най-добре от всички хора разбираше животните, но той беше и блестящ стратег, вдъхновен водач на хората, а и също добър стопанин в дима си. неговата интелигентност вдъхваше страхопочитание. Беше любознателен. Умът му беше винаги отворен за новото.