Германската компания Daimler публикува доклад на своето автобусно подразделение, като каза, че следващата година планира да въведе електрически аналози на пазара.

Представители на компанията твърдят, че новите електрически автобуси ще станат пилотен проект в рамките на вече обявената платформа за електронна мобилност.

Известно е, че германският производител на автомобили вече е започнал производството на два агрегата, които ще бъдат вградени в стандартния автобус Mercedes Citaro.

Първият е E-CELL тип, който ще работи само на електрическа батерия. Вторият е тип F-CELL, който ще генерира енергия от водородната горивна клетка.

В днешно време Daimler работи с власти на германските градове и общински автобусните паркове, за да определи нуждата от този или друг вид електрически автобус.

Отбелязва се също, че Citaro E-CELL / F-CELL е по-евтин вариант, отколкото изграждането на цяла мрежа на тролейбусите, които не могат да покрият загубите на производство в следващите 10 години.

„И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“.

Инструкцията е ясна.  Въпреки това, в тези трудни времена, когато страната ни, така отчаяно се нуждае от Божието водителство, по-голямата част от Божия народ не правите това, както се призовава в тези стихове.

Защо?

Мисля, че това е така, защото повечето от нас са просто погълнати от заобикалящите ни проблеми. „Как моите молитви могат да помогнат да се отървем от националния дълг? – си мислим ние. – Как може моята вяра да повлияе на външна политика?“

С други думи, не се молим, защото не разбираме колко нашите молитви могат да повлияят на нашата страна.

Дошло е време да го разберем. Да осъзнаем, че ако се подчиняваме на  1 Тимотей 2: 1-2, няма съвет на земята, нито цар, нито президент или конгреса, или нещо, което може да попречи на изпълнението на Божията цел за Неговия народ.

Бог ни е призовал към ходатайство.

Той ни е наредил да се молим за тези, които са на власт. Дал ни е Словото Си, сила Си, името Си, Своята власт и Своята вяра. Ние имаме всичко необходимо за ефективна молитва за нашето правителство и неговите лидери.

Ходатайствайте. Това е наша отговорност като вярващи, за да участваме  в делата на страната си. Бог иска нашата страна да стане Негова и да я получи чрез Своите посланици, теб и мен.

Молете се за своя народ всеки ден. И никога повече не подценявайте силата на молитвата си.

През 1931 г Жаров отишъл в гастронома, да си купи храна. Но когато дошъл реда му, открил, че портфейла му го няма.

Трябвало да се извини, след което напуснал опашката и тръгнал към изхода.

На вратата видял как по-голямо момче се карало на по-малко:

– Какво правиш? На кого си откраднал портфейла? Нима своите не познаваш?

Голямото момче върнало портфейла на Жаров, а след това малките крадци изчезнали.

Работата се състояла в това, че по екраните на кината вървял филма „Път към живота“, където Жаров представял властта на крадците. А крадец не може да открадне от крадеца.

Децата се бяха сбрали на куп и с интерес очакваха какво ще им разкаже Живко. Много от тях не бяха ходили много далече от селото си, за това жадуваха да чуят нещо ново и чудновато.

– Бате Живко, нали щеше да ни разкажеш за Меркурий, – обади се русо главата Гацка.

– А, да, ….забравих, …..Меркурий или както гърците са го наричали Хермес, изпълнявал поръчките на боговете. Летял с крилатите си сандали, насам натам, но всъщност бил много хитър. Лошото било, че обичал да покрадва.

– Като наш Даньо, – намеси се Калин.

– Тихо, – изшъткаха му другите деца.

– Той откраднал скиптъра на баща си Зевс, – продължи разказа си Живко.

– Какво е това скиптър? – попита малкият Кольо.

– Тояга като на дядо Нешо, – намеси се Ради.

– Тояга, но специално изработена, – уточни Живко, – украсена със скъпоценни камъни и злато, тя е символ на власт. Та тоя вироглав бог откраднал тризъбеца на Нептун, лъка и златните стрели на Аполон, меча на Марс……

– Бате Живко, той да не е бил бог на циганите? Те също обичат да крадат, – обади се тънкото гласче на Донка.

– Не е на циганите, Донке, – засмя се Живко, – а на търговците, те крадат много повече.

– Е, само те да са, – въздъхна и добави Добри като някой възрастен човек. – Я погледни всички по-нагоре във властта, ами адвокатите, дори и най-дребните чиновници, чакат все някой да им даде пари, за да му свършат работа.

В това време от двора на леля Гена се чу грубият ѝ глас:

– Петрано, усмири отрочето си. Така е ревнало, сякаш го колят, ….. спиране няма, чак ушите ми приглуши.

– Ти деца не си ли гледала ма, – скастри я Петрана, – ако не реват кой ще им обърне внимание. Пък ако искаш тишина иди в гората.

– Пак се почна, – плесна с ръце Кольо.

– Нека да не вървим по акъла на свадливите си майки, – умиротворяващо каза Живко. – Те могат да се карат и чумосват, но да не правим като тях.

Децата наведоха глави. Всеки ден те бяха неволни свидетели не на една свада. Помълчаха натъжени, а после се разотидоха.

Моя позната  смяташе, че някои хора по природа умеят и обичат да се грижат за себе си, а на други това не е дадено.

Защо за толкова много жени е сложно да използват една част от силите си и да губят, макар и малко, време за поддържане на красотата си?

Има два начина, чрез които една жена възприема своето тяло.

Единият е, когато се идентифицира с него, вярвайки че „Аз- това е моето тяло“, а другият – отделяме се от него, считайки тялото си най-голямото свое ценно притежание.

В първия случай, виждайки себе си и тялото си, като едно, но не можем да го третираме като обект на внимание. Смятаме, че е трудно да се грижим за себе си.

Ако осъзнаем, че имаме тяло, независим орган, който има власт да удължи или да прекрати живота ни, ние се отнасяме към него с уважение, което заслужава.