Тази железопътна мрежа се простира от Ванкувър до Монреал. Тя минава през такива големи градове на САЩ като Минеаполис, Чикаго и Ню Йорк.

В началото идеята за строителството й е било само едно безразсъдно перчене. В действителност това е било едно от най-смелите решения в историята на железопътните пътища.

Всичко започва през 1867 г., когато източните провинции на страната се обединяват в конфедерация. На запад от тях лежат безкрайни прерии и неизследвани гори. Зад тях, на тихоокеанското крайбрежие се намирала Британска Колумбия властите, на която дълго се колебаели, на коя страна да се присъединят, към САЩ или Канада.

През 1881 г. започва строителството под ръководството на Уилям Ван Хорн, американец от холандски произход. Пътят през прерията е прокаран много бързо, само за 15 месеца. От базата за снабдяване във Уинипег на запад се движели монтажни влакове. Всеки от тях бил натоварен със строителни материали за една нова миля от пътя.

Строителството на Канадската Тихоокеанска железопътна линия е било голямо достижение на инженерното дело. Преминаването на огромни разстояния, усвояването на нови райони, преодоляването на скалисти хребети и планини, освен това строежа е водел със себе си цивилизация, настаняваща се все по на запад, всичко това е било епопея изпълнена с романтика.

По пътя се срещат тунели, виадукти и дълги мостове.

Двупосочен мост пресича река Св. Лаврентий близо до Монреал. Той има дължина 1115 м. Максималното разчистване над водата е 17 м. Мостът има стоманена конструкция поставена върху каменна основа. Открит е през 1912 г.

Лебриджският виадукт през река Бели в провинция Алберт има дължина 1624 м. Състои се от 67 участъци на стоманени опори. Максималното ниво на водата в реката е 90,7 м.

Дължината на Канадската Тихоокеанска железопътна линия обхваща 27 340 км непосредствено на територията на Канада.

Съвременната цивилизация е много горда от постиженията си в техниката и електрониката. Построени са огромни градове, в които е така удобно да се живее. Многоетажните сгради са изпълнени с разнообразна техника. Движим се с превозни средства, влакове и самолети, които позволяват за няколко часа да достигнем коя да е точка от Земята. Можем лесно да общуваме с хора на стотици километри разстояние.
Напълно автоматизирани линии за производство във фабрики и заводи правят възможно, да не се използва много физически труд. Произвеждат се неограничен брой продукти.
Но с цената на какво сме достигнали всичко това? С какво плащаме този материален комфорт, с който се гордеем?
Днес цивилизацията ни жъне чудовищни плодове от своята безотговорност.
Създадено е ужасно оръжие, способно за няколко минути да унищожи всичко живо на планетата. Горите са намалели напълно. Реките и моретата са се превърнали в отходни ями. Въздухът е отровен от химическите компании и превозните средства. Все повече животни и растения попадат в „Червената книга“.
Честност, откритост, доброта, смирение и състрадание отстъпи място на злото. Светът е пропит от лицемерие, завист, алчност и арогантност. Ненавист и вражда разкъсват човечеството на части.
Като следствие от всичко това са се повили невиждани до сега смъртоносни болести.
Нашата цивилизация няма да загине от космически катастрофи, глобални стихийни бедствия и войни, а от това, че всеки мисли само за себе си, как да вземе, а не да даде на другите.

Върху високоскоростната железопътна линия свързваща Париж и Амстердам има тунел дълъг около три километра, изцяло покрит със слънчеви батерии с мощност 1МВт.

Шестнадесет хиляди силициеви слънчеви клетки са разположени на покрива на тунела.

Първоначално той е построен, за да не падат дърветата на железопътната линия. Сега функционалността на защитното съоръжение се е разширило и днес можем да го наречем пълноценна слънчева електростанция.

Тунелът има двойна роля в опазването на околната среда. Първо той е построен за да предотврати изсичането на големи участъци от вековни гори и за опазване на пътя от падащи дървета. Второ ще осигурява „чиста” енергия и висока скорост на минаващите влакове.

Мощната фотогалванична електростанция ще бъде достатъчна за захранване на всички електровлакове в страната за един ден. Новата фотоелектрическа инсталация е разположена на неизползваеми площи. Тя ще намали въглеродните замърсявания от железопътния транспорт.

Освен това няма да има негативна реакция от страна на населението,  които стават при инсталиране на вятърни турбини, които придизвикват шум и вибрации, а подобни конструкции загрозяват и  живописните пейзажи.

Китай е огромна по територия страна. В нея живеят изключително много хора. Един от най-актуалните проблеми в страната е развитието на пътната инфраструктура. По-специално високоскоростни влакове.
Китайските инженери работят над влак CRH-X Кобра, който ще бъде в състояние да развива средна скорост над 500 километра в час.
Новия проект „Ориент Експрес“, който ще свързва Пекин с Лондон, в Китай не е приоритетен. Първо място в плановете за развитие на инфраструктурата в страната е създаването на вътрешната мрежа за високоскоростните влакове.
Преди няколко седмици в Китай успешно са преминали изпитанията на високоскоростен влак CRH2-380а, който има максимална скорост 486 километра в час. Но това е промеждутъчен вариант по пътя на окончателната цел.
В края на краищата, китайски инженери учени са разработили нов вариант на влака CRH – CRH-X, който със своята форма, мобилност и способност да се огъва е получил кодово име Кобра.
Както се очакваше, средната скорост на влаковете CRH-X Cobra ще бъде по-голяма от 500 километра в час. И това съвсем не е маловажно.
Китай заема трето място по площ след Русия и Канада. Така, че бърза комуникация между отдалечени райони на страната е от ключово значение за бъдещия икономически просперитет, политическа стабилност и сигурност на Китай.
Сега 3710 километровия път, най-важният железопътен маршрут съединяващ Пекин и Лхаса, влака изминава за 48 часа, а в близкото бъдеще този показател ще се намали с 8-10 часа за експрес и 10-12 часа за останалите. Впечатляващ напредък.
Сега в Китай има около 76 хиляди високоскоростни пътища. Мрежата им се увеличава от година на година. Така че CRH-X Cobra  ще има по какво да се движи и какво да съединява.