Синтетичните материи поради гладката си повърхност не задържат прах, но бързо попиват пот и мазнини. Такива вещества проникват на дълбоко в структурата на влакната. Ако на време не се отървете от тези замърсявания, то след това изобщо няма да се отървете от тях.

Изделията от синтетични тъкани, особено белите, трябва да се перат по-често. В противен случай дрехите придобиват сив или жълтокафяв отенък. Застарелите мазни петна върху синтетични тъкани не могат да се изчистят по никакъв начин.

Синтетичните дрехи не трябва да се перат в гореща вода. Температурата на водата, в която е разтворен перилния препарат не трябва да надвишава 60°С, а за капрон, найлон и трикотажни изделия от акрил-нитрилни влакна до 40 ° С.

В горещата вода структурата на синтетичните влакна се разрушават и плата се разтегля.

Дрехите от синтетична материя не трябва да се търкат силно. Обикновено на етикета има указания до каква температура може да се пере дрехата, какви препарати не трябва да се прилагат и т.н.

Особено за тънки чорапи и чорапогащници от синтетични материали, се препоръчва да се перат в стъклен буркан със слаб разтвор на перилен препарат. Това предпазва изделията от повреждане. Бурканът си затваря плътно, а след това се разклаща 3-4 минути, след което  чорапите се изплакват с чиста вода.

Жоро човъркаше нещо из кабелите, на устройството пред него. Огнян го наблюдаваше мълчаливо, като от време на време му подавяше някой и друг инструмент.

Към тях приближи доктор Никола Каменов. Той посочи сферата с пръст и каза:

– Смятам с тази антика да се спусна под повърхността на дълбочина 900 и повече метра.

Огнян и Жоро се спогледаха удивени.

– Радвам се да се запозная с вас, доктор Каменов. Съжалявам, че се усъмних във вашия разсъдък, – каза смутено Огнян.

– Не за първи път ме обвиняват, че ми липсва нещо в мозъка. Човек свиква, когато се занимава само с изследвания, – каза Каменов. – можете да ме наричате Ник.

Огнян посочи сферата:

– Забравете думите ми, които казах преди малко. Бих се спуснал с това нещо, ако беше малко по-голямо. Вярвам, че Жоро я е възстановил напълно и сферата е годна за потапяне.

– При обновяването ѝ използвах технологии, които не са били известни, когато с тази сфера са достигнали дълбочина от 922 метра, но конструкцията е близка до първоначалната. Батисферата е била удивителна със своята простота.

– Днес тази формата на батисферата ни се струва логична, – каза Огнян.

– Първоначално Уилям Бийб смятал, че цилиндричната форма ще е най-подходяща, – сподели Каменов. – Той споделил със своят приятел Теди Рузвелт идеята си, като я нарисувал на салфетка. Рузвелт не се съгласил с него и вместо цилиндър нарисувал кръг, това била неговата идея за камера с формата на глобус.

– Навярно Уилям е последвал съвета му, – засмя се Огнян.

– След време, – уточни Каменов, – когато Бийб видял сферичния дизайн на Отис Бартън осъзнал, че това е единствения начин да се справи с налягането на голяма дълбочина.

Жоро и преди беше чувал тази история.

– Бийб е разбрал, че двете основи на цилиндъра биха се вдлъбнали навътре заради налягането, – продължи разказа си Каменов. – Но при сферата налягането се разпределя равномерно по цялата повърхност.

– Монтирах допълнителни плавателни торби в плазовете, – каза Жоро. Ник, знаеш ли, че аз ще бъда с теб под водата?

– Това е чудесно, – потърка радостно ръце Никола, – радвам се, че няма да бъда сам. Знаете ли, момчета това е сбъдване на една мечта.

– Вероятно сте били вдъхновен от Бийб? – попита Огнян.

– Да, точно Уилям ме вдъхнови да стана микробиолог, – възторжено каза Каменов. – Прочетох за светещата дълбоководна риба, която е видял при спускането си със батисферата и ми се прииска  да преживея това, което е изпитал той.

Огнян, който беше доста едър, се оплака:

– Не можах да се напъхам през тази 35 сантиметрова врата.

Каменов вмъкна главата си в батисферата, а после каза:

– По-просторно е, отколкото изглежда отвън.

– Оригиналната батисфера е била 143 сантиметра в диаметър, а стените ѝ са били изработени от 4-ри сантиметрова първокачествена закалена стомана, – каза Жоро. – Вътре е имало кислородни бутилки, филтри, фенер и телефонни кабели.

– Навярно си сменил някои части на оборудването ѝ? – засмя се Огнян.- В противен случай не бихте могли да се съберете и двата заедно вътре.

– Позна както винаги, – Жоро потупа по рамото приятеля си. – Илюминаторите са направени от полимер, вместо от кварц. Въжето е от  кевлар, синтетично влакно, което заменя стоманата. Медните комуникационни кабели замених с оптични. Смалих и обемистите уреди.

– Навярно ще искаш и сферата да бъде направена от титан? – усмихна се Огнян.

– Тогава ще стане много скъпа, – каза Каменов.

– Добра работа си свършил, Жоро, – каза Никола. – Бийб и Бартън, когато са се спускали, са знаели, че рискуват живота си, но младежкият им ентусиазъм е надделял над страха.

– Явно този ентусиазъм е заразил и вас, докторе, – добродушно каза Жоро.

Предстоеше едно интересно спускане, подхранено от една мечта и техническите умения и знания на младеж от този век.

Квантовата мрежа е изградена с помощта на два атома рубидий, които си разменят фотони. Атомите са поставени в специални кухини, покрити с огледала и са много близо един до друг. Тези кухини, известни като оптични резонатори са свързани с оптично влакно.
На един от рубидиевите атоми въздейства лазер, в резултат на това той излъчва фотон. Фотона преминава през оптичните влакна в другия резонатор и започва да отскача от неговата огледална стена дотогава, докато не попадне на рубидиевия атом и не се погълне от него. В резултат тази погълната информация от квантовото състояние на първия атом се отдава на втория атом.
Мрежата за сега е малка. В нея има всичко на всичко два възела и може да предаде информация само на 21 метра. Съвременния Интернет също е произлязъл от малка локална мрежа.
Ако изследователите могат да разработят тази идея, тогава човечеството ще получат мрежата, която  не е възможно да се разруши и която може да предава големи количества информация за неопределено време.

Изследователи от САЩ са разработили гъвкава сонда, служеща за вземане на малки течни проби.  Идея за реализирането на изобретението, била почерпена от действието на хоботчето при пеперудата.

Новата сонда се управлява дистанционно, при вземане на проби от опасни течности.

Изследователска група от Университета в Клемсон първоначално си е поставила задача да създаде система за взимане на проби от малки количества течности. Искали това да става гъвкаво и лесно.

След като наблюдавали как се храни пеперудата и изучили структурата на хоботчето ѝ, изследователите решили да създадат изкуствена версия на хоботчето на това насекомо.

В хоботчето на пеперудата има два вида пори. Много малки за взимане на течности и големи, които издигат течността по хоботчето. За създаването на подобна система са взели порести полимерни влакна и ги сплели в една нишка. За целта са използвали специално модифицирана методика за електропредене.

Този метод се състои в следното. Въвежда се заряд в течна среда. За сметка на преминаването от по-висок електрически потенциал към по-нисък се образува дълго влакно. Модификацията на класическото електропредене се състояла в това, че образуваните влакна се събирали с помощта на две противоположно въртящи се четки вследствие, на което се получавала нишка. Най-трудно било да се съберат отделни влакна с необходимите свойства, така че относително големите по размер пори да играят ролята на капиляри, а малките пори в отделните нишки трябвало бързо да вземат пробата.

За управлението на новата система и улесняването на правилната му ориентация към целта, били въведени магнитни частици в порестия полимер. Чрез тях се контролирал изкуствения хобот с помощта на магнитно или електрическо поле. Гъвкавостта на новото устройство позволява да го прикрепят към микрокапилярна система. Така могат да се вземат проби от труднодостъпни участъци, като определени елементи на престъплението или опасни течности.