През месец Елул до Йом Кипур, евреи се събудят преди зазоряване, за да се четат специални молитви, наречени Слихот. Думата Слихот означава „прошка“.

Молитвите са особен списък от грехове и престъпления, които са записани по азбучен ред, за да освежат паметта.

Евреите съжаляват за всички извършени нарушения през изминалата година.

Целта на молитвата за прощение е, да не се затъва в негативни мисли, но да се измени поведението през настъпващата година.

Проследявайки своите грехове по азбучен ред, евреите продължават да произнасят превъзходствата на Бога, отново по азбучен ред.

Един от най-известните химни през Елул се нарича Адон HaСлихот.

Той съдържа 22 различни атрибути на Бога от „алеф“ да „тав“. Ето и първата строфа:

אֲדוֹן הַסְּלִיחוֹת – א „Адон HaСлихот – „Владика на прощението“
בּוֹחֵן לְבָבוֹת – ב „Бoхeн левавот – „Проверяващия сърцата“
גּוֹלֶה עֲמוּקוֹת – ג’  „Дълбочина на Откриващия се“- „Голeх Aмукот“
דּוֹבֵר צְדָקוֹת – ד „Довер Цдакот“ – „Изричащ истината“

Имаше един алчен владика. По неговия епитрахил бяха закачени банкноти. Той имаше навика да бърка дълбоко в църковната хазна.
Един ден при сутрешната литургия, като размахваше тамяна на всички страни, епитрахилът така се влачеше подире му през цялата църква, че нямаше човек, който не беше забелязал подгъва с  парите.
Дори най-смирено вярващите трябваше да прикриват смеха си зад сплетените в молитва ръце.
Придружителите пък изскочиха навън и така се смяха, че чак снегът се разтопи под краката им.
Кой е виновен за цялата неразбория?