Зимата носи много интересни оптични явления. Това на професионален език се нарича пурпурно сияние. То е добре изучено и широко разпространено, макар рядко да е толкова интензивно.
Веднъж наситен розов залез разтревожил жителите на Москва през 2010 г.
Тогава метеоролозите трябвало да успокояват столичните жители и да им обясняват, че това явление не е свързано с токсичните индустриални емисии, а е само една игра на слънчевата светлина, разпръсната в атмосферата и многобройните отражения в снежните кристали.
Пурпурния изгрев е много рядко явление. То възниква, когато слънцето се намира над хоризонта ниско до 4 градуса. Въздухът е мразовит, пълен с ледени кристали, а наоколо се простира снега.
Явлението продължава 20-30 минути. Интензивността на пурпурното сияние се увеличава с повишаване на прозрачността на въздуха и увеличаване височината на точката за наблюдение.
В такъв ден може да се види класически пурпурен залез, за сметка на ниската температура и достатъчната влага.
Освен това, този ефект е широко разпространен за сметка на многократното отражение на светлината от високослоестата облачност падаща върху снежната покривка.

Сред екзотичните плодове, мангото е едно от най-полезните. Количеството на витамин С в тези плодове е 75 мг на 100г, много повече отколкото в цитрусовите.
Освен витамин С в мангото се съдържат много от групата на витамин В и витамин Е, който притежава имуностабилизиращи и противорадиационни свойства. В мангото се съдържа и глюкоза, а това дава допълнителна енергия на организма.
Много експерти смятат, че пресен сок от манго е добро средство за предотвратяване на атеросклероза, тъй като той укрепва стените на кръвоносните съдове. По съдържание на бета-каротин мангото превъзхожда морковите. Редовната консумация на тези плодове помага за запазване на зрението.
Тъй като в мангото има много естествени плодови киселини и влакна, то може да се използва като слабително.
Един плод от манго удовлетворява ежедневните нужди от калий.
Жените особено ценят този плод, защото подържа кожата в добро състояние за дълго време. Мангото често са включени в състава на кремове за масаж поради това, че  възстановява способността на кожата да задържа влага.
Маската от пюре на пресни плодове, съживява и тонизира кожата. Това е най-бързият начин да освежите лицето и шията си. В плодовете  има уникални ензими, които стимулират образуването на  колагенови и еластични влакна, които отговарят  за еластичността на кожата.
Компресите от манго помагат при по-леки форми на дерматит. Ако се сложи плодова каша на рана тя по-бързо заздравява.
В мангото се съдържа уникално противовирусно вещество. При поява на херпес е достатъчно към устните да се придържа, за около 20 минути, малко парче от плода.
Експерти твърдят, че пресен мангов сок е отлично средство за подобряване на потентността.
Необходимо е да се консумира манго.

Чували ли сте някога за епифитите, растения, които не живеят на земята, а във въздуха? Те нямат обикновени корени. Mогат да живеят и на ограда, без да се опират на земята, и даже на телеграфната жица.
С какво се хранят? Всичко необходимо за своето развитие те вземат от въздуха. В него нали винаги има влага и прах, съдържащ минерални частици. И тези растения много добре са се приспособили към такова «въздушно» хранене.
Такива са например голяма част от Бромелиите, но тази черта е особено характерна за повечето от Орхидеите. Колкото и необичайно да звучи срещат се дори такива Кактуси.
Тези специфични растения са се приспособили по интересен начин на живот. Розетка се е развила по особен начин при членовете на сем. Бромелиеви. Тя е устроена, така че при дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време растението няма  постоянен източник на влага.
Тази розетка може да формира една от най – малките екосистеми.
Много епифитни растения има във влажните, тропични гори.

Много от нас използват промишлените дезодоранти всеки ден. Как ли ще се изненадате ако разберете, че може да си направите естествен дезодорант  в къщи. Той се прави от течни и твърди масла.
Ето как се прави. За целта се смесват 1 част твърдо масло, 2 части течно масло и 1 част восък. След това се добавя една част сода бикарбонат и една част царевично нишесте, за да се абсорбира влагата. Окончателната структура на сместа зависи от избора на маслата и восъка.
Полученият дезодорант може да съхранявате в широк съд, но ако сместа бързо се втвърдява по-добре го поставете в опаковка на обикновен дезодорант.
Аромата на получената смес ще усещате по кожата си цял ден, за това е необходимо да използвате етерични масла, които ви харесват.
Аз предпочитам жасмин, ванилия, роза, лавандула, бергамот. Създайте своя смес, която няма да ви притеснява при ежедневна употреба.
Много етерични масла притежават дезодориращи свойства. Такива са кипариса, смриката, лимонената трева, смърча и бора. Чаеното дърво и хвойната имат антисептични свойства.
Преди да добавите етеричното масло в сместа изследвайте го за съответни алергии. Използвайте не повече от 2 % етерично масло.

Денят бе много горещ и водата в съдовете бързо свърши. Възрастните подвикнаха на малкия водоносец, който бе заспал на сянка:
– Момче, взимай стомните и отивай на извора. Водата свърши.
Момчето сънено потърка очите си и с нежелание се отправи към празните стомни. Очакваше го дълъг и изморителен път. Той знаеше, че на връщане тези глинени образования тежат като олово, сякаш бяха пълни не с вода, а с камъни. Това ставаше винаги така, защото  умората надделяваше и всяка тежест се струваше двойно по-голяма. Въпреки всичко взе стомните и тръгна.
На извора освежаващата влага на водата досъбуди заспалото детско сърчице. Някаква живителна сила се вля в него още с първите струйки вода.
Събра напълнените съдове и потегли обратно. От една стомна се процеждаше издайническа струйка вода и оставяше мокра  диря по земята. Когато  стигна  лагера, хората прекалено ожаднели се нахвърлиха върху стомните. Остана само една. В нея имаше много малко вода. Момчето бавно я надигна и изпразни съдържанието й.
В последните лъчи на залеза  водоносеца долови слаб шепот:
– Защо не ме остави? Аз съм счупена и почти цялата вода изтича от мен. За какво съм, ти? Хвърли ме на боклука.
Момчето наведе глава, погали стомната с напуканите си длани и промълви:
– Не ми даде сърце да го направя. Забелязах, че водата, която се стичаше от теб попадаше върху цветята и тревичките край пътя и те живаха. Ставаха по-свежи и красиви. Как да ги лиша от малкото влага, която получаваха? Ти си счупена, но не си безполезна, защото даваш живот на загубилите влагата си.