Всеки от нас е част от вселената. За всеки от нас в тази вселена има място, свое предназначение, което ние изпълняваме. Всички ние сме части на едно цяло, като клетки на организъм.
Но заедно с това всеки от нас се явява малка вселена със своите си закони, принципи и представи.
Всеки човек е уникален, неповторим и по своему прекрасен.
Но ето ви и парадокс: ако сме толкова прекрасни, обичаме красотата във всичките ѝ проявления и  ѝ се наслаждаваме, защо сме така нетърпими един спрямо друг? Защо се държим към хората така, все едно сме завоеватели, а не части от едно цяло?
Опитваме се да наложим своето мнение, обиждаме, когато поведението на другите хора не съответства на нашите очаквания. Критикуваме недостатъците им. И всичко това считаме за правилно, като сме уверени, че тези закони, който действат в нашата малка вселена, са единствено верни за всички….
Когато отидем на гости на някой човек, ние не взимаме нещо без да питаме, не преместваме предметите по свое усмотрение, не критикуваме обстановката. Само наблюдаваме. И даже ако нещо не ни харесва, се отнасяме с търпение към това. Не сме у дома си. Тук не можем да налагаме своите порядки, нямаме право.
Навярно ще се съгласите, че би било глупаво да обиждаме собственика на дома за това, че обстановката и наредбата не съответстват на нашите вкусове или че не ни устройва разположението на стаите. Ние го приемаме такъв, какъвто е.
Ето така трябва да бъдем търпеливи и в общението си с другите. Да разбираме, че другия човек е съвсем друг свят, с други порядки, закони и представи за живота.
Когато ни допускат в своя свят трябва да бъдем много внимателни, да се държим вежливо и доброжелателно, а не като завоеватели. В света на другия човек нищо не ни принадлежи, така че там не можем да променяме нищо. Ние можем да променяме само себе си и своя свят.
За това нека да се отнасяме един към друг с търпение, уважение и разбиране, като не забравяме, че човек е една малка вселена.

Наближаваха празници и хората все по-често посещаваха малкото магазинче. Конкуренцията бе голяма, но на пазара падаше по малко и на дребните търговци. Сутринта имаше голям наплив, но след обяд тълпата намаля. Магазинерката си отдъхна. Реши малко да почине преди да я залее нова вълна от хора привечер.
Вратата на магазинчето плахо се отвори. Влезе стройна жена, облечена стилно и с вкус.. Погледа и обходи рафтовете и стоките подредени на пода. Сочейки с пръст започна да пита:
– Това колко струва?…… А това?….. А това мъничкото?
Магазинерката имаше чувство, че жената сочи на посоки, без да осъзнава какво й се казва. Странното е, че няколко пъти посочи едни и същи стоки, сякаш беше забравила, какво й е казано за тях. Явно нещо я притесняваше и мислите й блуждаеха някъде другаде.
Изведнъж рязко се обърна и каза:
– Знаете ли какво ми е нужно? – не дочакала отговор, продължи. – Дайте ми една момина сълза искам да си я насадя.
Едва сега магазинерката разбра какво терзае клиентката. Пред магазинчето имаше малка градинка, в която тя бе насадила различни цветя. С много любов и нежност се грижеше за тях. Сега беше цъфнала момината сълза. Нежните бели цветчета, приличащи на отронени детски сълзи, леко се открояваха на фона на зелената маса. Много често „вандали“ опустошаваха градинката, обираха нацъфтелите цветя и безпощадно стъпкваха всичко наоколо.
Погледна клиентката. В нея имаше нещо властно примесено с учтивост, която се губеше в лабиринта от настойчивост, непреклонност и бруталност. Гласът на магазинерката прозвуча тихо и спокойно:
– Ако искате за засаждане, мога да ви дам, едва след като увехнат и изсъхнат цветята….
Странно помисли си магазинерката: „Не попита как и кога се засаждат. А дали знае как да се грижи за тях?“
Клиентката примирено въздъхна и напусна магазинчето.

Искате да запалите и драскате една кибритена клечка. Какво, не е съвременно ли?
Може би ще искате да използвате запалка? Много хора си избират запалки по свой вкус или според начина си на живот.
А случвало ли ви се е да запалите със кибритена клечка-запалка?
Това е необичайно. От едната страна си запалваш цигарата, а от другата виждаш метална клечица.
Интересно!

Митът за „развитие на демокрацията“ е изфабрикувал поредната пукнатина и то на доста неприятно място за неговите пазители.
Става дума за използване на човешки материал за производство…за подобряване вкуса на „Pepsi“.
Според американските медии хранителният гигант е сключил договор с биотехнологична компания Senomyx специализирана в използването на клетки от мъртви ембриони, с цел да подобри вкуса на напитката си.
Представители на различни религии са протестирали многократно срещу използването на човешки ембриони. Дори когато става дума за чисто медицинска нужда, това е кощунство. Възразявали са от позицията на светския хуманизъм, че са нужни нови лекарства, че трябва да се мисли за здравето на хората. Но за пореден път се убеждаваме, че всяка идея се развива под натиска на медиите и разпространяващата се информация.
Това, че мъртвия човешки зародиш е използван за усилване вкуса на „Pepsi“ има някаква особена ирония. От една страна, неродено дете, а от друга абсолютен химически препарат. В изпълнението на тази гнусна идея, възниква елементарна пропорция: колкото повече „Pepsi“, толкова повече ембриони. В края на краищата абортите  ще придобият промишлено значение. Това е неизбежно!
Това е истински цинизъм, както за авторите на това решение, така и за високопоставените лица, които пазят мълчание по този въпрос. Случаят наистина е безпрецедентен.
Би ми се искало, тази скандална история да сложи край на използването на човешки ембриони. Каквито и да са целите, тази практика безусловно трябва да бъде забранена.

Днес, за да улесним успешното развитие на бизнеса си, както и да покажем своя вкус и оригиналност, използваме такива аксесоари, като например необичайни визитки.

В края на крайщата оригиналната визитка е първото нещо, което привлича вниманието на партньорите и клиентите. С помощта на такива важни детайли се подчертава значимостта на бизнеса, създава се положително впечатление за фирмата.

Знаете ли, че първите визитни картички са се появили при древните китайски чиновници? Разбира се, днес дизайна на визитните картички се е променил драстично, но информацията и съдържанието им е почти запазена.

Сега визитната картичка е станала необходим атрибут и двигател, който придвижва по-напред всеки човек занимаващ с бизнес. В крайна сметка, визитката съдържа не само информация за контакт, но и името на фирмата, което ѝ придава рекламен характер. За това тя не бива да бъде натрапчива и да не дразни посетителите.

Компанията KINGCARD  изготвя метални визитки. С такива няма да изпаднете в неловко положение. Те не се огъват и не се мачкат. Тяхната дълготрайност е гаранция, че колекцията метални визитки с времето ще расте. Компанията KINGCARD все още произвежда клубни и карти за намаление, сертификати, покани, календари и др.