Безкрайното синьо небе с накъдрените млечнобели облаци на хоризонта….Необятното поле с янтарна пшеница, която се полюлява от лекия ветрец, пробягващ между класовете.
Ако сърцето ви се прехласва от този живописен пасторал, то вие ще оцените уникалната инсталация Wheat Glass създадена от американския художник Жан-Пиер Канлис. Това е цяло поле от стъклена пшеница, която автора е „отгледал“ със своите ръце.
Канлис дълго време е работил със стъкло. Основал е собствена компания създаваща удивителни стъклени изделия. Шедьовър на художника е станало стъкленото поле с пшеница Wheat Glass.
Инсталацията с състои от 300 класа, където нито един не не се повтаря. И всичко това е направено на ръка.
Пшениченото поле е опряно на специална поставка, която е оборудвана със допълнително осветление.. Изделието може да се използва като декоративно осветление. Всеки клас е индивидуален, така че от различните класове могат да се оформят разнообразни композиции.
За сега моделът Wheat Glass е само в един екземпляр при Канлис. Но могат да се създадат и други подобни на него.
В зависимост от предназначението инсталацията може да бъде миниатюрна, за украсяване на маса или огромна за допълва не интериора на ниша или витрина, . Единствено поради чупливостта си Wheat Glass има ограничени възможности.

Решил веднъж дявола да продаде всичките инструменти на търговската си дейност. Поставил ги на витрината за да ги виждат всички.
А това била такава колекция!
Там блестял кинжалът на завистта, до него лежал лъка на страстта, а от другата му страна бил чукът на гнева. На видно място били разположени отровните стрели на чревоугодничеството. Отделно лежала мрежата на лъжата. Тук били оръжията на унинието, ненавистта и сребролюбието.
Всеки предмет имал етикетче с името си и съответна цена.
На най-красивата полица бил поставен дървен, неугледен клин. Неговото има било „гордост“ и цената му била най-висока.
Минаващ от там попитал дявола:
– Защо този клин е толкова скъп?
Дяволът се усмихнал и със задоволство казал:
– Това е единствения инструмент,  на когото мога да разчитам. Всички останали са безсилни спрямо него.
При тези думи дяволът взел клина и нежно го погалил.
– Ако успея да набия този клин в главата на човека, – продължил дявола, -той отваря врата за всички останали инструменти.

През 1849 г. Гогол се установил в имението на Смирнов в Калужска губерния.
В една от неделите той се представил на домакина в пълно парадно облекло.
То се състояло от светложълти нанкови панталони, светло синя жилетка със златни копчета, тъмносин фрак с големи златни копчета и бяла шапка.
Когато Гогол купил тази шапка старата останала в магазина. Всички търговци я мерили на главата си, но тя се оказала твърде голяма за тях
Тогава те решили, че Гогол има по-голяма глава от другите и затова е написал толкова умни книги.

Старата шапка поставили в стъклена витрина, при търговеца, при който писателя е закупил новата си шапка.

И до днес твърдят, че тя свидетелствала за големия гений на Гогол.

Представете си. че вървите по улиците на Токио. Разглеждате празнично окичените магазини. Наоколо блика празнична суета, светещи огньове, изкуствен сняг, фоерверки……
И изведнъж се озовавате пред една витрина изпълнена със спокойствие, необичайно за хаоса наоколо. Тя е празна.  В нея работи само една инсталация. Чудно, но вие не можете да откъснете поглед от нея. С какво толкова ви привлича?
Интериора на витрината е доста скромен. Тънко парче плат е поставен върху екран, на който е изобразена жена, която старателно духа . Създава се илюзия, че имено жената от екрана е причината за движението на тънката материя.
Идеята е много простичка, но хваща и очарова зрителя.
С голямо усилие отмествате поглед от зрелището и повдигате очи, за да прочетете името на магазина. О, това е известният Hermes.
Инсталацията е създадена от японския дизайнер Tokujin Yoshioka с цел да “ изрази ежедневното движение на хората с не малък отенък от хумор“.
Отличен рекламен ход, на фона на празничната обстановка!