Параклисът Notre Dame Du Haut e църква за поклонение, построена е през 1955 г. по проект на легендарния Корбюзие във френския град Ronchamp.
Това е един от най-големите архитектурни шедьоври през втората половина на 20 век. Параклисът добре пасва на околния пейзаж.
За кривата форма на покрива архитектът е взел идея от формата на раковина, която той е намерил случайно на плажа в американския град Лонг-Айленд.
Особен художествен интерес представлява южната страна на храма, пронизана от хаотично разположени отвори с витражи, пропускащи вътре слънчева светлина.

Готическият стил е невероятен. Той не е подвластен на времето и поразява със своите форми. В архитектурата, той се смята за най- изразителния, измислен от хората. В такъв стил са построени не само класическите средновековни религиозни сгради и замъци, но и модерни жилища.
Готическия стил има няколко форми, но всички те са прекрасни. Готиката във Франция, Англия и Италия не може да се сравнява, защото е уникална. Франция, това е страната, в която се е зародил този стил и е придобил „своя душа“.
В готическата архитектура има много шедьоври, но днес искам да ви запозная само с един от тях Кьолнската катедрала.
Строителствоти ѝ е започнало през 1248 г и е продължило до 1473 г, но не е било завършено и е продължило и през 19 век.
Катедралата е символ на Римокатолическата църква и германската готическа архитектура. Тя се намира в Кьолн и е седалище на архиепископа.
Кьолнската катедрала е сред паметниците, включени в списъка на световното културно наследство.
Тя е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа и втората най-високата катедрала в света. В нея има много реликви, които можете да видите. Катедралата е проектирана като Катедралата на Дева Мария от Амиен.
В основата са латинският кръст и високите готически сводове. В нея можете да се насладите на витражите, олтара и оригиналните вещи. Тази катедрала е истинско съкровище.

Турция е доста привлекателна страна за туристите. А такава област в нея, като Кападокия е една от най-посещаваните от тях.
Въпреки това в Кайсери туристите не се задържат много. Те идват тук със самолет, а след това на автобуси се отправят към Гьореме. Това е малко селце, но се явява голям туристически център.
И така, за да задържат туристите, поне за известно време в Кайсери, местните власти решили да изградят една необичайна сграда – ледена пързалка. Най-интересното нещо в тази сграда е, че прозорците изглеждат като оцветени витражи, които често могат да се видят в християнски църкви, построени през миналия век. Пързалка Ice Rink е проектирана от архитектите на турската компания Bahadir Kul Architects. Тя не се намира в града, а на 6 километра в увеселителен парк Anatolian Wonderland, където посетителите могат да научат повече за историята и съвремения живот на страната.
Сградата на пързалката е много необичайна и оригинална. Прозорците в нея приличат на капки, в които като попадне светлина светят в различни цветове. Ако човек е вътре, той остава с впечатлението, че е в калейдоскоп, който е пълен с ярки цветни парчета стъкло. Сградата не е само пързалка, в нея се намира още кафе, където  възрастни и деца могат да хапнат.

На едно място построили църква. Една от характерните ѝ черти били цветните витражи на прозорците. Темата за картината на витражите била взета от химна „Около престола на Бога в небето, има хиляди деца.“
Поканили художник и той започнал работа. Когато завършил работата си, легнал и заспал. Сторило му се, че чува шум в работилницата. Там видял непознат с четка и бои в ръка, работещ над картината.
– Стой, – извикал художникът, – ще ми развалиш картината.
– Струва ми се, че вече си я развалил, –  отговорил непознатия.
– Как така? – попитал изумен художникът.
– Имаш толкова много бои, а си използвал само бялата, когато си рисувал децата. Кой ти каза, че на небето има само бели деца?
– Никой, – отговорил художника.
– Така си и мислех, – казал непознатия, – погледни! Ще направя няколко лица жълти, други кафяви, трети черни, а четвърти червени. Те всичките са там, защото откликнаха на моя зов.
– На твоя зов, – изненадал се художникът. – Но кой си ти?
Непознатият се усмихнал:
– Преди много време казах: „Оставете дечицата да дойдат при Мене, и не ги възпирайте, защото на такива е  небесното царството“. Аз и сега го казвам.
Тогава художникът разбрал, че пред него е Господ, но Той изведнъж станал невидим. Картината, на която били черните, жълтите, червените, кафявите и белите деца изглеждала още по-прекрасна.
На сутринта, след като се събудил, художникът отишъл в работилницата и започнал да рисува деца с различен цвят на кожата такива, каквито са по целия свят.
Членовете на комисията харесали много картината, а един от тях казал:
– Да! Това наистина е Божието семейство на небето.
Църквата е Божието семейство и в нея има място за всички народи по света. В нея няма бариери. Такива са създали само човеците, но Бог ги е разрушил.