Фламенкото се е появило от преплитането на мавританска и циганска музика съчетана с испански темперамент. Смята се, че танцът се е зародил през XV век, когато циганите пристигнали на южния бряг на Испания от Византия.

Танцьорката на фламенко Хоакин Кортес е била посланик на ромите в Европейския съюз.

До втората половина на XIX век циганите са танцували фламенко боси.

На 16-ти ноември 2010 г. ЮНЕСКО обявена фламенко за един от шедьоврите на устното и нематериално наследство на човечеството.

Този танц е получил популярност не само в Испания и испаноговорящи страни, а и в Япония, където е била открита Академия по фламенко.

Произхода на тази дума е много древен.
По време на управлението на император Андроник Комнин в древна Византия, е било използвано в следното правило:
На съпрузите на жени, с които императорът е имал любовна връзка, се разрешавало да ловуват в менажерията на императора, където се държали много екзотични животни.
Трябва да отбележим, че тази привилегия по това време, била много търсена.
Вратите на домовете, където живеели такива семейства се украсявали с еленови рога, което било особен знак за почит.

Здраво укрепената и смятана от съвременниците за непревземаема крепост Варна е останала под властта на Византия повече от петнадесет години, след като Асен и Петър са освободили България от ромейско робство. Тя била завзета с тридневен пристъп едва през март 1201 г. от Калоян.
За освобождението на Варна цар Калоян приложил един непознат за времето си прийом. Той заповядал да се построи огромна обсадна кула, висока колкото градските стени и с ширина на крепостния ров. Българите изтикали тази машина до стената и като я използували едновременно за стълба и мост, нахлули в крепостта, сломили съпротивата на защитниците и върнали Варна към отечеството.

Българските археолози са открили уникални архитектурни компоненти. Ансамбъл от стенописи, датиращ от първата половина на XV век.
Находката била открита по време на разкопките, провеждащи се в манастира на светците Петър и Павел във Велико Търново.
Стенописите са отлично запазени. Те са открити в специален сандък за подобни вид неща в югоизточната част на храма. Изображенията върху стенописите са на светци и сцени от Вселенския събор. Освен това има запазени и златни ореоли.
Според учените, откритите стенописи са дело на двама художници. Единият е представен чрез иконата на Свети Георги, а другият е рисувал в стил характерен за византийската православна живопис, предшестваща турското робство.
Изказано е предположение, че единият от майсторите може би е Сайръс Никола от Византия.  Подпис с неговото име също се е запазил.