Всеки от нас знае какво представлява един бездомен човек. В повечето случаи, това не са приятни на вид хора, стигнали дъното заради личните си проблеми, изглеждат,  сякаш съвсем не ги вълнуват това.

Независимо от предубеденото отношение от страна на обществото, сред тях попадат и такива, които заслужават нормален живот.

Мариус бе бездомен. Той се появи една сутринта пред едно малко заведение. Негов собственик бе 30 годишният Григоров.

– Моля ви, господине, дайте ми няколко лева – каза Мариус на Григоров –   или поне нещо за ядене.

Григоров се замисли, много му се искаше да изрита бездомника далеч от заведението си, но изведнъж се обърна към Мариус и му каза:

– Защо да не ти дам работа?

– Аз живея на улицата от 16 години, – наведе глава Мариус. – Заради криминално престъпление, никой не иска да ме вземе на работа. Трябва да крада или да прося, за да мога да преживявам.

Този разказ на скитникът, още повече затвърди желанието на Григоров да му помогне.

– Добре, – каза собственикът на заведението, – ела да миеш съдовете в кухнята за два часа.

– Готов съм само за храна да ви работя, – съгласи се скитникът.

Мариус сложи престилка, изми ръцете си и започна работа.

Когато собственикът предложи сандвич на Мариус, скитникът го раздели на две и едната половината занесе на една бездомна жена на улицата. След това се върна и продължи да мие съдовете.

След двата часа работа Григоров заплати на Мариус няколко лева. И двамата се разделиха. На другия ден Мариус отново дойде, да мие съдовете в заведението. Това продължи няколко седмици.

Накрая Григоров повика Мариус и му каза:

– Ти заслужаваш да работиш в заведението ми на постоянна работа…

Мариус прошепна:

– Благодаря ви…

А очите му се насълзиха.

Не трябва да съдим за човека по външния му вид. Ако някой не помогне на изпадналия, проблемите му няма да се решат.

Природата е непредсказуема. Понякога носи разрушение и смърт, а друг път ни смайва с явленията си.

Undulatus asperatus, известен още като асператус, е рядък облак с доста застрашаващ вид. Класифициран е като нов вид облак през 2009 г.

Тези облаци са се появили вероятно с изменението на природата. До 1953 г. такива облаци не са забелязвани. За първи път са видени във Великобритания. Те съдържат голямо количество топлина и влага. За формирането им е нужна значителна енергия. Тези облаци приличат понякога на бушуващо море.

Учените са забелязали, че облаците асператус за започнали често да се появяват в началото на 21 век. Независимо от застрашаващия си вид, появата на тези облаци не е придружено с бури и урагани.

Буквално Undulatus asperatus се превежда като неравни или бушуващи вълни.

Тези зловещи облаци са особено разпространени в САЩ. Често се срещат в сутрешните и обедните часове.

Глаголицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Названието глаголица идва от думата глагол, означаваща „дума“, такова е и названието на буквата Г. Тъй като да глаголя означава да говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековните гръцки малки букви. Предполага се, че буквите Ш, Щ и Ц са извлечени от северносемитското писмо. Фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици.

Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Глаголицата е съставена само от един вид букви, няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска  – обла глаголица и хърватска – ъглеста глаголица.

В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци.

С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.
На глаголица са били написани и първите оригинални славянски произведения.

Бе пусната обява: Търся монтажници за система от канализации.

Скоро телефона иззвъня.

– Да.

– Здравейте, обаждам се във връзка с обявата.

– Слушам ви.

– Нужна ми е работа, след два месеца постъпвам в армията.

– Без опит щях да ви взема, но за два месеца …. За толкова вие на нищо няма да се научите.

– Чуйте ме, трябва да спечеля малко пари за майка ми, преди да замина.

– Вие не умеете да монтирате тръби?

– Мога да копая и да нося тежки неща. При вас има ли такава работа. Може и по-евтина да бъде работата.

„Колко е настойчив, – помисли си Попов. – Как да го отпратя без да бъда груб?“

И тогава той си спомни как за първи път започна работа. Нямаше никакъв опит. Отиваше по два три пъти в една кантора и получаваше по-малко от другите.

– Добре, – каза Попов, – ела утре на обекта. Вземи си работни дрехи и гумени ботуши.

Васко много се зарадва.

На другия ден той много се стараеше на строежа. Попов помоли охраната:

– Моля те, Добри, наглеждай този новия, когато аз не съм на обекта.

На обяд Добри се обади на Попов:

– Нали искахте да наблюдавам новия?

– Как е той?

– Всички седят, а той копае.

– Сам?! Обади ми се и при следващото обхождане, моля те.

За два месеца Васко се научи да работи на багер, като повдигаше различни видове оборудвания. Започна да разбира по малко и от чертежите. Това беше вторият човек в бригадата, който не се кръстеше при вида на чертежа на профила на кладенеца.

Васко никога не си позволяваше да пие на работа с другите мъже. Първи идваше на работа и последен си отиваше. Стараеше се и то много.

След двата месеца получи толкова пари колкото останалите за същото време.  При него нямаше нито една глоба, нито едно мъмрене или наказание.

Старайте се , стремете се и напредвайте, даже и да ви отказват, претърпете и предложете да поработите „безплатно“.

Живееше един свещеник. Всички го наричаха Михаил.

Той беше прецизен и точен човек. Изпълняваше всичко, което бе необходимо и го правеше както трябва. Помагаше на хората с каквото можеше и се ползваше с добро име между тях.

Един ден чу, че наблизо са открили дискотека. За нея му казаха:

– Има интересна музика и там танцуват.

Това му се стори доста интересно и той си каза:

– Много ми се иска да надникна там, поне за малко. Какво толкова?

Но за да отиде там му бе необходимо подходящо облекло. Трябваше да подстриже и брадата.

Купи си дънки тук там скъсани по модата, фланелка с надпис на английски, който рекламираше някаква фирма и маратонки със светлинки.

Дойде заветната вечер. Михаил облече необичайните си дрехи, обу маратонките си и се погледна в огледалото. Остана доволен от вида си:

– Бил съм симпатичен …. ммм …не съм го забелязал до сега.

И се отправи към дискотеката.

Той крачеше бодро и беше в добро настроение. Изобщо не забеляза колата на кръстовището. Тя летеше право към него. Само след няколко секунди се намери под колелетата ѝ…..

Михаил дойде на себе си, но усети, че вече не е на земята. Край него цареше тъмнина.

Той извика високо:

– Господи,  за теб отдадох цели си живот. Не пропусках молитва. Постих. Защо съм тук?

Тогава получи следния отговор:

– Извинявай, но не те познавам.

Михаил се разтрепера:

– Защо Господ не ме позна? Толкова бързо ли съм се променил?

Той знаеше, че ако тръгне по друг път, отмине страдащите, очакващи неговото внимание и грижи, тогава ще се окаже в същия огън, приготвен за дявола и ангелите му……..

Изведнъж Михаил се размърда. През прозорецът бе нахлула светлина. Беше се съмнало. Той разбра, че всичко това е било само сън.

Михаил вдигна ръцете си нагоре и каза:

– Благодаря ти, Господи, за безценния урок. Във всичките си пътища ще признавам само Теб и с Твоя помощ ще оправя пътеките си.