Имало едно време един мъж и една жена.Тя се казвала Елена, а той Иван.
Мъжът се връщал от работа, сядал на стола, четял вестника или гледал телевизия. Жена му приготвяла вечерята. Сервирала храната на масата и му крещяла:
– В къщи нищо полезно не правиш, а и пари малко изкарваш.
Иван се дразнел от мърморенето на жена си, но не й отвръщал грубо, а в същото време си мислел: „Самата тя  не успява във всичко, но отгоре на всичко ме и упреква. Когато се оженихме беше съвсем друга, красива и любяща“.
Веднъж, когато отново Елена крещяла на Иван, че не е изнесъл боклука, той с неохота се съгласил да го направи. На връщане се спрял пред вратата и мислено се обърнал към Бога:
– Боже мой, трудно стана в живота ми. Нима половин век трябва да живея с тази заядлива и грозна съпруга? Това не е живот, а страдание.
Изведнъж Иван чул тихия глас на Бога:
– Добре, сине, ще ти помогна. Мога да ти дам за жена прекрасна богиня, но ако съседите  щом разберат веднага ще дойдат и… Нека да направим така. Аз ще променям женати постепенно. Ще вселя в нея духа на богиня и външно ше подобрявам вид й. Но запомни, ако искаш да живееш с богиня и твоя живот трябва да стане достоен за богиня.
– Благодаря ти, Боже. Всеки мъж би изменил живота си, заради богиня. Само ми кажи, кога ще почнеш да променяш жена ми?
– Ще започна още сега. И през всяка измината минута, тя ще се променя към по-добро.
Иван си отишъл в къщи, седнал, взел вестника и включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал никакъв филм, той искал да разбере каква малка промяна е настъпила в нея.
Станал, отворил вратата на кухнята и започнал внимателно да наблюдава жена си. Тя миела съдовете.
Елена виждайки необичайното внимание на мъжа си, пооправила косите си, изчервила се и го попитала:
– Иване, защо ме гледаш така?
Мъжът не знаел какво да каже и смутено промърморил:
– Мога ли да ти помогна в миенето на съдовете? Помислих, че….
– Съдовете? Да ми помогнеш?- Елена била удивена, – та аз вече ги измих.
А Иван си помислил:“.. Тя се изменя пред очите ми… Изведнъж стана по-красива“. И започнал да изтрива съдовете.
На другия ден Иван бързал да се прибере в къщи. Той искал да види как неговата мърмореща жена се превръща в богиня. Изведнъж той се усетил, че в нищо не се е променил. За всеки случай решил да купи цветя, за да не се изложи пред богинята.
Отворил вратата на дома си и застанал очарован и объркан. Елена била облякла рокля, която той й бил подарил преди една година, Косата й била сресана и закрепена с красива шнола. Подал й цветята, но не могъл да откъсне поглед от нея. Тя ахнала, отпуснала леко клепачи и се изчервила.
„О, колко прекрасни са миглите й. И каква е кротка по характер. Каква необичайна вътрешна и външна красота излъчва!“ – ахнал на свой ред Иван.
На масата били сервирани прибори и горели две свещи. Две чаши с искрящо вино и ароматната храна привличали двамата.
Когато седнали, Елена изведнъж скочила и казала:
– Извинявай, сега ще включа телевизора и ще ти донеса новият вестник.
– Не ми е нужен телевизор, не иска и вестник, там пишат все едно и също. – Иван бил искрен. – По-добре ми кажи къде искаш да отидем в събота?
Елена  загубила и ума и дума:
– Така ли?
– Купих два билета за театър. А може би днес искаш да пообиколим магазините, за да си купиш плат за нова рокля.
Едва Иван не изтърсил: „Плат, достоен за богиня“. Той погледнал жена си и ахнал. Пред него стояла истинска богиня. Нейното лице сияело от щастие, а очите й блестели
„О, Боже, колко е прекрасна. Ако тя  със всеки ден така се променя, ще съумея ли да бъда достоен за нея? – като мълния прескочила мисълта в главата му,  – Трябва да успея! Трябва да успея, докато тя е до мен“.

На снимката е запечатана «Лейкой», 32-годишната Наталия Боде.
След поражението при Сталинград, хитлеристкото командване решило да си отмъсти  и изпратило към Курск най-добрите си оръжия „Тигри“, „Пантери“ и „Фердинанди.“
След като разбрали за няколко разбити „Тигъра“ на неутрална зона, дошла заповед да се фотографира „непобедимия“ немски танк. На следващия ден във вестник „Червена армия“ се появила легендарната снимка.
На 2 февруари 1943г. немските войски капитулирали при Сталинград.

Според вестник «Morning Post» този израз се е появил като шеговити съкращение на неправилно написаното «all korrect».
Нюйоркските демократи считат, че те са измислили ОК, когато давали име на своя клуб Democratic OK Club, където ОК било съкращение на Old Kinderhook, родното място на тогавашния президент Мартин Ван Бурен. Месец по-късно, в подкрепа на тази версия в нюйоркски вестник това съкращение се появило с настоящото си значение: „Не смятате ли, че всичко е ОК?“
Съществуват много версии за появата на ОК. В тази надпревара участвали гърците с «ολα καλα», което означава всичко е добре, латините го записвали като «omnia correcta» и финландците, които представят «oikea» като „правилно“.
Френските моряци употребяват «aux quais» по-скоро като „до кея“, което няма нищо общо с общоприетото значение на ОК.
Хаитяните твърдят, че произхода на израза идва от пристанището им «Aux Cayes», славещо се с отличния си ром.
Германците също не останали назад в това. По време на гражданската война в Америка за тях съкращението ОК вероятно е означавало «Oberkommando»  или Главно командване.
Ранни изследователи смятат, че този израз се е появил благодарение на неграмотността на президента Андрю Джаксън, който пишел «oll korrekt» непризнавайки никакви правила. Привържениците на Джексън протестирали срещу тази теория. Те твърдели, че той е заел от индианците любимата им дума „okeh».

Често обзавеждаме къщата си с необичайни дрънкулки, но не разглеждаме тоалетната, като обект за украсяване. Може би трябва да поправим тази грешка.
Например, оставете обикновената ролка, която държи тоалетната ви хартия и я заменете с оригинална , съдържаща радио и часовник.
Тази забавна вещ ще разнообрази пребиваването ви в такова прозаично място. Настройте радиото на нужната вълна и любимата музика ще бъде винаги с вас. Може да чуете новините и винаги да бъдете в крак с времето.
Повече не е необходимо да взимате вестник с кръстословици и тетрис. Всичко това е доста неудобно. Химикала ви пада и се укрива в най-тъмния ъгъл на тоалетната, тетриса пищи и ви пречи да се съсредоточите.
Радиото и часовникът работят на батерии. Няма да ви е скучно, даже ако в целия град спрат тока.
Устройството е изработено от пластмаса и има добър вид. Ако не смятате всичко това за глупост или шега, можете спокойно да го използвате в тоалетната си.