Миди, чийто размер може да достигне до 1,2 м, се крият в ръковинната слънчева енергосистема.
Учени от университета в Пенсилвания са установили, че техните светли преливащи клетки, наречени иридоцити са живи, за разлика от подобни клетки на пеперуди, бръмбари и птици.
Ярко сините гигански мекотели са способни да пропускат лъчите на слънчевата светлина в себе си, като в същото време осветяват водораслите.
Опитвайки се да разберат как мидата използва тази необичайна особеност, изследователите са открили, че лъскавите отразяващи клетки на гигантска мида всъщност пренасочват фотоните от слънчева светлина дълбоко в тъканта. Те леко и равномерно осветяват милиони симбиозни водорасли, които живеят там и осигуряват на  мидите хранителни вещества за фотосинтезата.
Конфигурация на водорасли е много ефективна. Ако те са разположени в тъканите на мидите хоризонтално, светлината ще достигне само горните слоеве, за това водораслите се разполагат вертикално, което дава възможност да се осветяват равномерно.

Австрийска компания е представила нов вид въздухоплавателно средство. Новото устройство няма постоянни крила или ротор. То използва четири механично свързани въртящи се цилиндрични турбини, всяка от които се върти със скорост 2200 оборота в минута. Турбините се въртят в различни посоки една спрямо друга.
Този летателен апарат е изключително пъргав за сметка на изменение на ъгъла на лопатките със серво. Това означава, че тягата може да бъде насочена в произволно направление, в диапазон почти от 360 градуса, около всяка от трите оси. По този начин апаратът може да излита вертикално, да се задържи неподвижно или да лети във произволно избрана посока.
Устройството се управлява от обикновен джойстик, в случая не е нужен пилот. В същото време, в апарата работят компютърни алгоритми, които управляват движението на турбините и посоката на въртене им.
Турбините са скрити под платформа, а това спомага апаратът да се използва в планински райони или в градове с много близки една до други сгради.
Разработчиците смятат, че тяхното летателно средство може да се използва за патрулиране, за спасяване на хора или като безпилотен военен апарат, носещ оръжие. Освен това апаратът ще може да работи в помещения, при аварии или в минирани сгради.
В зависимост от мощността на турбините варира и натовареността на машината. Технически може да се използва като мобилен товарач, където обичайните кранове по пристанищата не могат да се използват.
Този летателен апарат има мощност 120 к.с. Турбините му са дълги 160 см. Сега съществуващият апарат може  да издигне във въздуха около 70 кг. товар. Корпуса на апаратът е направен от въглеродни влакна. Той има много малко тегло.

Специалисти от Технологичния институт в Джорджия са създали робот, който може да се заравя в гранулирана почва. Според тях устройството може да бъде полезно при провеждане на спасителни операции, защото то може да проникне там, където машини или обикновени роботи не могат да бъдат.

Разработчиците забелязали, че при изменение на формата на главата или като леко я накланят нагоре надолу, могат да контролират движението на робота вертикално и то когато се намира вътре в зърнестата почва.

Механизмът на движение и формата на главата, учените са заимствали от сцинка, който живее в пустинята и може да се заравя бързо в пясъка.