Едно малко дванадесет годишно момче било единственото дете на една бедна и болна вдовица. Тя ставала все по-зле и по-зле. Даже не могла вече да се вдига от кревата.
Момчето, преди да отиде на училище почиствало стаята, запалвало печката, донасяло вода, приготвяло храна, оправяло завивките на болната и бягало за училище.
Веднъж то се върнало по-късно от обичайното време. Момчето било разплакано. Когато  майката го попитала какво се е случило, детето отговорило:
– Наказаха ме, защото не успях да обясня какво е това милосърдие.
Горкото момче! То по-добре от всички е знаело какво е милосърдие, но само със сърцето си, защото то всеки ден го е практикувало, грижило се е за болната си майка.
Когато си лягате вечер спомняте ли си, че повече от половината население на света са гладни, бедни и нещастни?
Хората в този свят се нуждаят от храна, облекло, жилище, медицинска помощ, образование и най-вече от любов. Ние имаме морално задължение към нуждаещите се хора в света. Не ги търсете в Африка или някоя страна от третия свят, понякога те могат да се окажат до вас.

На брега на морето стояла самотна къщичка. Там живеела една бедна вдовица. Брегът под къщичката бил скалист и стръмен. Това място било много опасно за всички плаващи в морето. Много пъти бедната жена наблюдавала със ужас, как рибарски лодки се борят с вълните. Чувала и виковете на умиращите хора.
Една бурна нощ, когато вятърът виел злокобно в комина, жената не могла да заспи. Тя си мислила за хората, които умирали в тази ужасна нощ, близо до брега, до нейната колиба.
Изведнъж я споходило щастливо хрумване. Нейния дом стоял доста високо, а прозорецът ѝ гледал към морето. Тя си помислила, че ако постави лампата на прозореца ще предупреди всички в морето за опасната близост на брега. Така и направила. Оттогава през всяка бурна нощ нейната лампа горяла на прозореца и много хора се спасили, благодарение на тази светлина.
Всички добри неща трябва да вършим на време и на място. Ако някой се нуждае от помощ помогни му. Обидят ли те – прости…..
Добрите дела са израз на добри чувства. Те говорят много повече от думите. Думите назидават, а делата убеждават.