От свиренето на френският органист Луи Маршан толкова много се възхищавала немската публика, че всички твърдели, че той засенчва всички германски изпълнители.
До краля достигнали слухове за музиканта Бах от Ваймар изкуството, на който бил връх на майсторството. Йохан Себастиен Бах бил извикан в Дрезден и бил допуснат за слушател на концерта в двореца.
На концерта Маршан седнал зад клавесина и изпълнил една френска ария, допълвайкия с брилянтни вариации. Публиката избухнала в аплодисменти. След него поканили Бах да изпробва клавира.
Той седнал зад клавишите и залата замрял от удивление. Бах изсвирил същта композиция, която малко преди това бил изпълнил Маршан. Той я чувал за първи път, но това не му попречило да повтори без грешка всичките вариации на френския органист и дори да добави свои, много по-сложни и изкусни.
Историкът Фридрих Маруг написал за този период следното: „Маршан, който до сега не е срещал сред органистите друг равен на себе си, бил принуден да признае несъмненото превъзходство на своя съперник. Когато Бах придобил смелост, го поканил на състезние по свирене на орган като нахвърлял на един лист тема за импровизация. Господин Маршан не само не се явил в насроченото време, но счел за благоразумно да напусне Дрезден“.
Така творческия дуел не се състоял.
Победата била присъдена на Бах, което никак не се отразило на общественото му положенение.
Дрезден все още продължавал да се наслаждава на чуждестранните таланти и да харчат много пари за тях. А милостиво отпуснатите пари за Бах, така и не достигнали до него, губейки се из джобовете на дворцовите чиновници.

Лингвистите Марк Дингенманс, Франциско Торета и Ник Енфилд  вярват, че има само една сричка в света общопризната от всички езици – “ Хм „.
Изследователите твърдят, че думата звучи поразително сходни в много езици , на всички континенти, от които те се заключават, че думата “ хм “ е универсална.
Лингвистите са внимателно проучени вариации на думата на десет езика.
Авторите анализират и други думи и изрази, използвани в разговор, но само на “ хм “ звучи почти еднакво на всички езици.
Междувременно някои лингвисти смятат, че “ хм “ изобщо не може да се счита и дума.
Доктор Енфилд смята, че основната функция на езика е вашият събеседник да ви разбира, както и вие него, независимо какви изрази, междуметия или звуци употребявате.

Японски инженери са снабдили седалката на шофьора с множество сензори, които фиксират човешкото седалище. Това осигурява достъп до превозното средство.
Към традиционите способи за разпознаване, отпечатъци от пръстите, разпознаване на лицето и гласа може да се прибави и още едно.
Група от специалисти от AIIT е закрепила на седалка на водача на кола 360 сензора, които оценяват натиска, който се упражнява върху тях по скала от 0 до 256. След това се формира триизмерно изображение по което се разпознава собственика на колата.
Разработчиците в хода на експериментите с шест участника са достигнали 98% разпознаваемост. Остава да се реши проблема с останалите два процента, когато собственикът е облякъл други дрехи или е прибавил малко на теглото си.
Изобретателите не са съобщили дали тяхната система може да запомни няколко допустими вариации. Но тази технология ще бъде въведена след две-три години.

Учените са изградили за първия пълен компютърен модел на растежа на снежинките.
С изучаването на формите се е занимавал още Кеплер. В своя труд Strena Seu dе Nive Sexangula, написан през 1611, той открил, че снежинките притежават симетрия от шести порядък, т.е. преобразяват се при завъртане на 60 градуса и кратни на него ъгли.
През 1954 г. японецът Ukitiro Nakaya експериментално е открил зависимостта на формата на снега от температурата и пренасищането на въздуха с водни пари. Оказало се, че снежинките могат да бъдат разнообразни и могат да имат и  неправилна форма.
До неотдавна учените не можели  да създадат модел, който би позволил да се получат множество „неправилни“ снежинки.  В рамките на новата работа, изследователите са направили точно това. Според авторите новия метод е ефективен благодарение на разработените от тях вариации от изчислителни методи.
При моделирането са успели да получат снежинки с формата на кухи колони, призми, силно разклонени и съвършено плоски. Всички тези форми са наблюдавани в природата. Освен това, изследователите отбелязват, че са намерили емпирична линейна зависимост между нивото на пренаситеността и скорост на растежа,  да се проучи динамиката на тази практика е трудно. Изследователите твърдят, че теоретиците подценяват въздействието на ефектите, свързани с повърхностната енергията на кристалите.