Жоро караше зад един миниван. Той бе отворил прозореца откъм себе си, защото времето бе хубаво.

Изведнъж Жоро погледна наляво и видя как едно малко паяче се опитваше да се провре в колата му. Той веднага се постара да го извади от нея.

Секунда по-късно се чу:

– Бух!

Жоро бе ударил микробуса.

– Глупаво е, че позволих на едно паяче да ми отклони вниманието, – недоволно мърмореше Жоро под носа си. – Такава голяма бъркотия стана. Просто за миг забравих да шофирам.

На Жоро това малко паяче му се стори прекалено голямо и опасно.

– Как можаха да допусна, умът и душата ми да позволят, да ги контролира плътта ми, – кореше се Жоро. – Можех да нараня себе си или някои други, само защото позволих на едно такова малко нещо да ми изглежда важно.

Така се случва и в живота ни.

Караме, справяме се добре, фокусираме се върху нещо, ……

Внезапно нещо малко се появява в полезрението ни, за да ни разсее.

Малко след това, осъзнаваме, че сме отвърнали поглед от Исус и призива, който Бог има за живота ни.

Да, това малко нещо, понякога успява да ни спре, забави или ни кара да се откажем.

Нека не преувеличаваме малките проблеми или минималните неуспехи.

Дори ако неуспехите изглеждат гигантски в момента, помнете, че нищо не е толкова голямо, колкото нашия Бог.

Когато загубим фокус, нека се върнем и да насочим погледа си към това, което е важно, а именно Исус Христос и животът, който Той ни е дал, за да живеем.

В една текстилна фабрика се виждаше плакат на който пишеше:

„Когато конецът ви се заплете, извикайте бригадира“.

Ана бе от новите, които скоро постъпиха на работа в тази фабрика.

Нишката ѝ се оплете и тя си каза:

– Какво толкова? Ще се оправя и сама.

Опита се, но положението стана още по-лошо.

Накрая се обади на бригадира ,като му каза:

– Направих най-доброто, което можех.

– Не, не си го направила, – скара ѝ се бригадира. – За да направиш най-доброто, трябваше да ми се обадиш.

Какво се случва, когато обстоятелствата или проблемите ни излязат извън нашия контрол?

Когато опитаме сами да оправим бъркотията само влошаваме нещата.

Често зацикляме в религиозността си и се движим по течението. Четем Библията си, молим се, посещаваме църква в неделя и може би домашна група като рутинни ритуали, но когато дойдат проблемите и сме разтърсени от тях, е време да погледнем към Бога Създателя.

Не бива да бъркаме дърветата с гората.

Затова нека, когато се сблъскаме с трудна ситуация или проблем, да повдигнем поглед отвъд второстепенните неща към единствения истински Бог, който е готов да помогне.

Всички други неща, които правим, са просто средства или дисциплини, за да се доближим до Господа, но те никога не са били предназначени да заменят Бога.

Младен вдигна безпомощно ръце:

– Провалите винаги ни намират. Не можем да се скрием от тях.

– Интересното е, че те са универсални, а никой не говори за тях, – усмихна се Петър. – Книжарниците са препълнени с томове за това как да успеем, но не и какво да правим при неуспех.

– Може би никой не знае какво да каже по въпроса, – предположи Младен.

– Но Бог го прави, – плесна с ръце Петър. – В книгата Му е пълно с хора, които са се провалили, но са получили втори шанс.

– Бог?

– Например, – започна да изброява Петър, – Давид морално се провали, но въпреки това стана човек по Божието сърце. Йона попадна в корема на риба поради непокорството си, но когато искрено се помоли, видя съживлението в Ниневия.

– Знам, че няма перфектни хора, – изпъшка Младен, – но ние създаваме изключителни бъркотии.

– Осъзнай, – наблегна Петър, – Бог използва провалите ни, за да ни променя и уподоби на Сина Си Исус Христос.

Петко реши да си направи пуканки в микровълновата печка, но не уцели момента на изключване. И вместо вкусни пуканки се получи изгоряла каша.

Цялата къща замириса ужасно.

– Е, няма страшно, – каза си Петко, – ще пръсна малко освежител.

Резултатът бе пълна гадост. Къщата миришеше на изгорели пуканки и цветя. Петко не се отърва от лошата миризма.

Освежителят не я прикри, а я увеличи.

На Петко му бе необходим не освежител, а елиминатор, който абсорбира миризмата и напълно я премахва.

Много често се опитваме в живота си да използваме освежител, за да маскираме разочарование, нараняване, страх и гняв, но вместо да премахнем тези емоции, ние се опитваме да ги прикрием.

Усмихваме се, но усмивката ни е фалшива. Можем отвън да изглеждаме добре, но в нас царува пълна бъркотия.

Така не можем да продължим дълго.

За да елиминираме неприятните емоции в живота си, трябва да позволим на Бог да абсорбира онези неща, за които се тревожим, онези чувства, които ни държат съкрушени, наранени или ядосани.

Времето все още се запазваше сравнително топло за сезона. Въпреки това Жельо се чувстваше изтощен и уморен.

Той пак се оплакваше на своя приятел Желязко:

– Не изпитвам никакво удоволствие от работата си. Едва издържам края на работния ден.

– Всеки човек има нещо, което прави най-добре. Просто го открий и си намери работа според него.

Жельо въздъхна тежко:

– Работата ми е единствено за да плащам сметките си. Дори нямам представа какво най-много ми се отдава.

– Поискай съвет от Господа, – посъветва го Желязко.

– След бъркотията, която направих в живота си?! – възрази Жельо.

– Нима мислиш, че Той ще те отхвърли, ако го потърсиш?

Жельо само повдигна рамене.

– Не се съмнявай, – насърчи го Желязко, – Той знае най-добре какво е нужно в живота ти. Само Бог може да ти каже какво да правиш, защо точно това и къде да го правиш.

– Ох, – намръщи се Жельо, – лесно ти е на теб.

– Повярвай! Ти можеш да правиш нещо по начин, по който никой друг не може.

– Но какво е то? – размаха ръце Жельо.

Желязко се усмихна и потупа приятеля си по рамото:

– Не напразно е казано: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори“.