В началото на 70-те години, преди на Тал да бъде премахнат единия бъбрек в Тбилиси в списание „Шах в СССР“ за всеки случай подготвили некролог за шахматния крал. Когато всичко преминало и нищо лошо не се случило Тал пристигнал в Москва. Редакцията на списанието му показало текста на некролога.
– Аз съм единствения човек, – засмял се гросмайсторът, – който е прочел своя некролог.
На Тал му струвало доста усилие, за да превърне тази антихуманна постъпка на редакцията в шега. Той не издържал и често се връщал на тази тема.
– Някои неща в некролога са пропуснати, – отбелязал веднъж той. – и аз слава Богу успях да ги редактирам. Навярно отдолу трябва да напиша: „Вярно с оригинала. М. Тал“.
За пореден път, Тал говорил за този неприятен случай с Варлен Стронгин, който му е бил приятел по това време. Писателят за да смекчи обидата на своя приятел му разказал за Фодьор Шаляпин, който обичал пред близките си да разиграва собствената си смърт и го правел доста реалистично. А когато близките му плачели и изпадали в безсъзнание, известният певец изведнъж възкръсвал. Смеел се и обяснявал, че неговата истинска смърт няма да бъде така страшна.
– Но аз не съм Шаляпин, – тъжно се усмихвал Тал. – Защо да разигравам нещо, което рано или късно неизбежно ще се случи. Тогава смъртта ще бъде сто процента. Въпреки това, некролог може да ми бъде полезен, – добавил той. – Ако ме задържи полицията, да приемем, че присвоя нещо, ще им покажа некролога и ще им кажа: „Както виждате аз съм умрял. Така, че и съд няма за мен на земята“.

Изследователи са създали първия лазер от биологични материали, човешка клетка и флуоресцентен протеин, получен от медузи.
За да се създаде лазер, представляващ тесен поток от кохерентно, монохроматично и поляризирано излъчване е необходим материал умножаващ светлината, идващ от външен източник и система от огледала, определящи посоката на светлините лъчи, не позволяващи тяхното разсейване.
Изследователите са работили с ембрионални клетки от бъбрек, в които бил внесен ген на зелен флуоресцентен протеин-GFP, в резултат на което клетките започнали да синтезират протеини в големи количества.
Зеленият флуоресцентен протеин излъчва зелена светлина, когато е облъчен със синя светлина. Той се използва широко в биологичните изследвания, тъй като с него могат да се маркират  различни клетъчни структури и  по-лесно да се следят промените, които настъпват в тях, дори и в реално време.
През 2008 г. трима учени, които направиха много за изучаване на GFP и въвеждането му в лабораторна практика, са удостоени с Нобелова награда.
След въвеждането на гена GFP в ДНК клетките, те се поставят между две огледала, на разстояние 20 микрона, което пречи на разсейването на излъчването. Когато клетките са облъчени със синя светлина, те генерират поток от лазерно излъчване със зелен цвят. Това излъчване може да се наблюдава с невъоръжено око. Клетките са останали живи до края на целия експеримент.
Разбира се, интензивността на лазера не може да се сравни по сила с тези на истинските лазери, но тази технология може да намери приложение в биологичните и медицински изследвания.