Жителите на село Нида се сблъскали с необичайно природно явление.  В реката са се образували огромни снежни топки. Топките са се появили след силен снеговалеж, затопляне и преминалата след това силна буря.

Ръководителят на жилищното строителство и социално развитие на администрацията на село Нида Валери Того разказва:

– Падна много сняг и водата дойде. Край брега се оформиха снежни камъни от лед. Когато започна прибоя, силните вълни започнаха да разбиват снега на парчета и да го изхвърлят на пясъка. Парчетата започнаха да нарастват. И се получиха топки с различни размери.

Диаметърът на топките бил от 10 до 25 сантиметра.

Отивал от провинцията в столицата алчен човек, недаващ на никого нищо, даже дълга си.

Натоварил най-големият кораб, който имал със стоки.

И за първи път в живота му се наложило да сподели, но не част, а всичко, което имал в момента …

И с кого си мислите, че споделял?

С бурята и морето. За тях няма значение, дали желаеш.

Съществува така наречената морска „възглавница“.

Дълбоко под водната повърхност, далече от бушуващите бури, задвижени от мощни ветрове, има част от морето, която не се движи.

Когато кофата се издигне от дъното полепнала с водорасли, чието състояние красноречиво говори, че те не са били смущавани стотици, а може би и хиляди години.

Божият мир се явява такъв вечен покой, който подобно на тези части от океана, лежи на голяма дълбочина, където не проникват тревогите и вълненията на външния свят.

Така и всеки, който влезе в присъствието на Бога, става участник в този ненарушим мир и покой.

Ураган „Матю“ бие рекорд по няколко показателя. Признат е за един от най-мощните и най-продължителните урагани.

Учените са забелязали, че такива силни атлантически урагани не са характерни по това време на годината.
Още през 1963 г. се е появил първият от тази категория урагани, който продължил 102 часа, а силата му се оценявала на ниво 4-5 категория.

Ако ураганът не утихне в близко време и дойде до бреговете на Флорида, той също ще стане първият активен ураган в тази част на САЩ от 1950 насам.

Официално сезона на ураганите в Атлантика започва на 1 юни и свършва на 30 ноември и неговия пик традиционно пада на 10 септември, когато температурата на океана е достатъчно висока, придвижването на вятъра е фактор, отслабващ силата на бурята.

Поради изменението на климата, причинени от нарастващите океанските температури, сезонът на ураганите става по-продължителен.

Поради недостатъчните данни за влиянието на придвижването на вятъра върху силата на урагана, не може да се каже със сигурност, че в бъдеще тропическите циклони ще стават повече.

Но според учените от затоплянето на климата интензивните урагани и супертайфуни, които по-рано са били рядкост, ще се появяват все по-често.

Джоузеф Търнър е известен британски художник, майстор на романтичните пейзажи, акварелист и гравьор. Със своя стил той вдъхновил първите френски импресионисти.

Търнър рисувал по съвсем необичаен и оригинален начин. Светлината, движението на въздуха, снегът, облаците и мъглата са получили в неговите картини значителна роля. Те са важни участници в сюжета и често стесняват хората и другите важни обекти, като ги избутва на втори план.

Ранната работа на Търнар „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“, може да претендира за отправна точка, където изображението на пространството заема повече място и внимание, отколкото самия човек.

За сюжет на работата е послужил историческият преход на Ханибал през Алпите, който е станал през 218 г. до н.е.

Сравнявайки датата на създаването на картината – 1812 г., времето, когато името на Наполеон е било на устните на цяла Европа, имам чувството, че между запечатаното събитието и руската кампания на френския командир има пряка връзка. Наистина , снежната буря е един от символите на поражението на френската армия.

Идеята на картината е възникнала две години преди войната. Джоузеф Търнър е наблюдавал снежна буря в едно от именията на свой приятел. Той нарисувал снежната виелица на пощенски плик и обещал, след две години всички да видят снежната фъртуна на картината „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“.

Така изкуството се сплита с историята понякога, даже без съзнателния замисъл на художника.