Главната армия на Навуходоносор се съедини с групата обсаждаща Ерусалим., а той самият поведе част от войската през равнината. Ярмут, Соко, Кеила и Гет градовете, които подкрепяха цар Седекия в бунта му, бързо паднаха. След това Навуходоносор изпрати отрядите си към Лахис, укрепление известно с двойната си стена.
За два дена пробиха първият обръч на стената. Вавилонците попаднаха на голям запас от дърва, събрани зад главната стена. Пренесоха дърветата към втората стена и подпалиха портите.
Маслото и смолата, които евреите бяха натрупали върху стената, за да задържат нападателите, се подпалиха и всичко това потече през града като огнена река. Скоро всички къщи горяха. Стените се осветяваха от разярилия се огън. Чуваха се женски писъци и детски плач зад дебелия облак от дим.
Градът изгаряше с жителите си. За него нямаше помощ и спасение от никъде.

След паническото бягство на Сюлейман паша от Одрин остатъци от неговата разбита армия са били привлечени от Сенклер. Той искал да отцепи Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещата българска държава.
Към метежниците се присъединили башибозуци и мюсюлмански бежанци.  Руското командване не могло да отдели достатъчно сили за потушаване на този бунт. С изпълнението на тази трудна и важна задача се заел Петко войвода.
Кой е Петко войвода?
Петко Киряков е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия. Дал е своя принос за окончателната победа над Високата порта.
Първата си чета Петко войвода е събрал още през 1861 г. През 1866 г. се е срещнал с Гарибалди. Участвал е в Критското въстание (1866-1869 г.), По-късно  е събрал дружина, която действала в Източните Родопи и Беломорска Тракия.
След избухването на Руско-турската войната набира нови доброволци и предприема редица смели акции.  Допринесъл е много за успеха на руското настъпление на юг.
Дружината на Петко войвода е изиграла особено важна роля в битката за Мароня. Най-голямата заслуга на войводата е била потушаването на метежа, организиран от английския наемник Сенклер през февруари – март 1878 г.
В знак на благодарност за оказаната помощ през 1879 г. руското правителство е наградило Петко Киряков с  чин капитан. Дали му и голямо имение в Киевска губерния, което той продал ,за да се завърне в родината си.
По-късно капитан Петко войвода се е включил в защитата на Съединението на България през 1885 г. Самият той е станал жертва на политическите борби в Княжество България.

Такъв случай на канибализъм е станал в Индия в една плантация за чай. Това е установено по време на разследването свързано с размирици на работното място.
През декември 2012 стотина индийски работници заобиколили бунгалото, в което е живеел собственика на плантацията и я запалили.
Според полицията пряко в убийството са участвали 15 души, индетифицирани като подстрекатели на бунта.. Всички са задържани.
Разследването е разкрило, че най-малко петима работници са яли плъта на плантатор и съпругата му, изгорени в собствената им къща.
Причината за бунта било желанието на собственика да изгони десет работника от домовете им и арестуването на други трима, които възразили на това.
Каквато и да е причината, властите подчертават, че такова варварство е недопустимо.
В щата Асам се произвежда около 55% от чая в Индия, но живота на работниците в тези плантации е много тежък.

Сливен е бил прочут център на оръжейното производството. Непосредствено след 1821 г. поради надигащият се бунт тюфекчийството е било силно ограничено. В този занаят са се изявявали най-добрите оръжейни майстори на епохата.
Сливенските тюфекчии били задължени да дават на турското правителството по 500 пушки годишно.
Според турски документ от 1827 г., когато икономиката на Сливен е била отново в разцвет се съобщава, че „Високата порта изисква месечно по 500 цеви или годишно по 6000“
Тази цифра е била възприехме поради погромите около Заверата. Времето, когато гърци, румънци и българи са решили да отхвърлят турското господство по техните земи.
Невероятна е била сръчността на тези наши занаятчии. Френско съобщение от 1834 г. говори дори за производството на 12 000 кремъклии пушки.

На 4 май 1882г. моряци от бразилският кораб „Арагуари” уловили бутилка със съобщение. То било написана на страница от Библия и гласяло: „ На борда на  английската шхуна „Морски герой” е започнал бунт. Капитана е убит. Първият помощник е хвърлен зад борда. Аз, който съм вторият помощник на кораба съм  принуден да карам кораба към устието на Амазонка. 45 градуса,15 минути западна дължина и 2 градуса, 30 минути южна ширина. Скорост 3,5 възела.  Спасете ме”.

Капитана на бразилския кораб взел курс към оказаното място. След няколко часа бунтовният кораб бил намерен. Моряците от „Арагуари” под ръководството на лейтенант Виейра бързо потушили бунта и освободили затворения в трюма втория помощник и двама моряка, които отказали да участват в метежа.

Освободеният помощник капитан попитал озадачен:

– Но как разбрахте какво се е случило с нас?

– От вашето съобщение, което намерихме в бутилка.

– Какво  съобщение? Нищо не съм изпращал.

Лейтенанта показал на пострадалия намерената бележка.

– Но това не е моят почерк!- възкликнал помощник капитана.- Нямах възможност да напиша каквото и да е, още по-малко да го хвърля с бутилка в морето. Бунтовниците следяха всяко мое движение. А верните моряци били хвърлени в трюма, където скоро се оказах и аз. Колкото до капитана, той се разболя и остана на брега в Ресифи, като остави командването на първият помощник.

Всичко това довело до голямо недоумение бразилските моряци и чиновници на Фолкландските острови, където е бил ескортиран  корабът „Морски герой”. Бунтовниците били изпратени в Англия, където били съдени.

По време на съдебния процес били разкрити сензационни факти.

Изяснило се, че английският писател Джон Пармингтон е написал роман със заглавие „Морски герой”. За да заинтересува публиката, след публикуването на книгата писателят пуснал в морето 5000 бутилки с послание за помощ, написано на страница от Библията. Тази акция била много трудоемка и доста скъпа.

Малко след това бразилските моряци са уловили една от тези бутилки.

Интересното е, че едва ли тази измислица на писателя  би станала известна, ако това не бе станало наистина.