Много просто, тези гъби съдържат веществото хиноманоза, което не понася бръмбари, червеи и всякакви паразити.
Веществото е капризно, не понася топлинна обработка и се разрушава при температура от 500 °. При студено осоляване, солта го разрушава. За това пачият крак трабва да се приема на прах в капсула или с тинктура от вино и водка.
Хиноманозата в пачия крак е абсолютно натурално вещество, което не причинява никакви странични ефекти и унищожава паразити и техните яйца, за разлика от препаратите „Vermoxum“ или „Pyrantel“, които действат само на зрели индивиди.
Второто активно вещество на пачия крак е ергостерол, който ефективно действа върху чернодробните ензими. То се използва за очистване на черния дроб.
Траметонолиновата киселина съдържаща се в пачия крак успешно действа на вируса на хепатита.
Ето и как се прави тинктура от пачи крак.
Една супена лъжица изсушен смлян пачи крак се залив с 200 мл водка и така престоява 10 дена, като ежедневно се разбърква. Не се филтрира. Преди употреба се разклаща и се пие с утайката.
При паразитни инфекции се препоръчва по 2 чаени лъжички вечер преди сън в продължение на 20 дни.
При чернодробни заболявания като затлъстяване, хемангиоми, цироза и поражения на панкреаса се взима 1 чаена лъжичка всяка вечер в продължение на 3-4 месеца.
При хепатит – 1 чаена лъжичка сутрин и вечер в продължение на 4 месеца;
За почистване на черния дроб  се вземат по 2 чаени лъжички вечер 15 дни.
В природна медицина пачият крак е безценен. Той притежават антитуморен и имуностимулиращ ефект, помага при възпалителни заболявания, а съдържанието на витамин А е няколко пъти повече, отколкото в морковите. За това в Китай препарати от пачи крак, се използват за корекция на зрението и лечение на нощна слепота.

Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.

Малко известно по нашите места, но не по-малко опасно е инфекциозно заболяване на Шагас, наскоро обявено от американски експерти  като „новия СПИН в Америка.“ Такива големи думи са казани след като проучването беше установило, че причинителят на болестта на Шагас в ранните стадии на болестта се държи като имунодефицитен вирус.
Това сходство се отразява във факта, че болестта е трудна за диагностициране във времето и по симптомите, „дори може да възникнат няколко години след инфекцията“.
До сега в света са заразени с болестта на Шагас, около 10 милиона души. Повечето от тях са жители на Боливия, Колумбия и Централна Америка. В същото време, от порядъка на 30000 случаи са регистрирани в САЩ. Още през 2005 г. броят на заразените се оценява на 2 милиона души, следователно, епидемията се разраства и напредва.
Смъртоносно инфекция е била открита през 1909 г. от бразилският лекар Карлос Шагас. Тогава стана ясно, че причинителят на болестта е паразит пренасян от кръвосмучещ бръмбар.
Само през 2008 г., от тази малко позната болест Северна и Южна Америка губи около 10 хил. души. Ситуацията се задълбочава от факта, че заразата се предават от преливане на кръв, от майка на дете, както и повторно използвани спринцовки.
Приблизително при една четвърт от заразените пациенти паразита се установява в сърдечния мускул и предизвиква тежка кардиомиопатия и смърт, който често се нарича „разрив на сърцето.“
Основният проблем при болестта на Шагас се крие във факта, че това е нелечимо. Ако е възможно разкриване на инфекция в ранен етап, три месеца интензивно лечение, може значително да забави развитието на заболяването. Но пациентът е носител на паразита за дълго време, а лекарствата са много скъпи, прекалено скъпи за обикновените боливийците или граждани на Еквадор.
Туристите, които пътуват до екзотичните страни на Северна и Южна Америка трябва да бъдат далеч от порутени къщи, хапещи насекоми, с инсектициди да обработват облеклата си. Да се въздържат от кръвопреливане в страни, изложени на риск.
Съществува хипотеза, че най-известната жертва на това насекомо е Чарлз Дарвин, който в младежките си години се е заразил по време на пътуването си на „Бийгъл“ и умира  на 73 години от сърдечен удар.

Този бръмбар живее в сухата като скелет пустиня Намиб, където не вали месеци наред.
Тогава какво пие щом няма вода?
Това изобретателно насекомо пие мъгла, която се стеле от моретата.
В мъгливите нощи бръмбара застава на главата си край някоя крайбрежна дюна и размахва задните си крачета във въздуха.
Мъглата се кондензира на тялото му и после се процежда в устата му.
Гениално, нали?

През 2016 г. в Южна Корея планират да създадат робот, напомнящ на голям бръмбар, който да изучава морското дъно на дълбочина 6 километра. Апарата ще бъде използван за изследване на потънали кораби.
За 5 години правителството на страната е отпуснало за тази разработка 13 милиона евро.
Роботът ще плува със скорост 0,3 м/сек и ще се движи по дъното с 0,5 м/сек.
Той ще може да изследва и природната фауна.
Роботът с шест крака е оборудван с камери с висока разделителна способност и акустични сензори.