Рядко морско създание, което обикновено може да се срещне само на океанското дъно, е намерено на плажа в Дорсет.
Биологът Пол Харис се разхождал по West Bexington Beach и попаднал на морска мишка, която може да се намери на дълбочина 6600 фута под морските вълните.
Рядкото животно е покрито с пъстри косми и се явява един от видовете морски червеи.
Крайбрежието на Дорсет било подложено на силни бури през последните седмици. Тонове боклук, мъртви птици и необичайни находки били изхвърлени на брега.

Римската монета, която разквартируваните в Лондон легионери са използвали при заплащане на проститутки е намерена от археолог-любител с металодетектор по брега на Темза. Това е първата намерена находка от подобен род в Британия.

Монетата е на 2 хиляди години. Направена е от бронз. На едната страна е изобразен полов акт, а на другата има символ XIIII. Според археолозите този символ може да означава 14 аса, което съответства на не голяма древноримска монета. През I. пр. н. е. тя е била еквивалентна на заплатата на човек за един ден.

Уникалната монета археолога-любител е дал на Лондонския музей. Там тя ще бъде изложена в продължение на 3 месеца.

Ако се разхождате по брега на морето близо до Кони Айлънд, е невъзможно да не обърнете внимание на красивата стара изоставена сграда. Това е един от ресторантите на веригата Чайлдс, една от най-големите вериги ресторанти в Северна Америка.
Новият ресторант в Кони Айлънд, е един от първите в мрежата, проектиран на мястото, на което е сега. Той е бил открит през 1923 г., почти веднага след завършване на нова линия в метрото. Това спомогнало да дойде многобройна тълпа хора от цял Ню Йорк. Така този район станал главно курортно място в града.
Ресторантът съчетава американски курортен стил с испанския колониален елементи от Възраждането: арки, разнообразни прозоречни отвори и други елементи от фасадата богато украсени с многоцветна теракота и причудливи морски орнаменти във вид на риба, миди, кораби и бога на морето Нептун.
В първоначалния си вид, сградата е  била голяма беседка с навес. Първия етаж е проектиран като непрекъсната арка от две фасади, които осигурявали прекрасна гледка към океана. Помещението максимално е било изпълнено със слънчева светлина.
Беседката отдавна я няма, арките са разрушени и всичко изцяло е изградено от тухли.
Ресторантът просъществувал до 50-те години на миналия век. Заедно с упадъка на туристическата индустрия на брега, ресторантът е бил затворен и сградата останала празна.
Тогава тя е била придобита от производител на шоколад и е използвана като такива доскоро.
Намаляло търсенето на шоколадови бонбони и сградата отново опустяла.
През 2007 г. имало опит тук да се отвори rollerdrom, но тази инициатива нямала комерсиален успех.

Един моряк претърпял корабокрушение и успял да доплува до безлюден остров. Събрал някои полезни неща, които били изхвърлени на брега заедно с останките от кораба и си направил колиба, а в гората намерил храна.

Веднъж задухал силен вятър. Завалял дъжд. Мощна светкавица раздрала небето. Ударила мълния. Когато морякът прибягал до колибата си видял огромен стълб от дим, който се издигал от това място. Стихията разрушила и последната му надежда.

Изведнъж вдигнал глава и погледнал морето. Видял платната на приближаващ се кораб, двама моряка сваляли лодка в морето и с нея се отправили към острова.

Когато дошли до него, той ги попитал:

– Как ме намерихте?

– Ние видяхме огъня, който си запалил и за това ти се притекохме на помощ.

Изгорелият дом, последната надежда на корабокрушенеца, спомогнал за неговото спасение.

Веднъж морето се уморило. Дошли му до гуша тълпите от почиващи по крайбрежието му. Освен това, то се огорчило, че не го уважават, защото хвърляли във водата му всякакъв боклук. Морето се възмутило:

– Да стърчиш в тази жега и да работиш ден и нощ, без да ти благодарят. Но почакайте! Ще си взема почивка и тогава да видим как ще си почивате без мен!

Морето решило да прекара почивката си в планината и незабавно се отправило на път.

На следващата сутрин, всички собственици на хотели, магазини, ресторанти, платени плажове едва не умрели от инфаркт.

– Ние сме разорени. Морето е изчезнало, сега всички почиващи ще се разбягат.

На това разчитало и разгневеното море.

Никога преди не са се събирали толкова много хора на брега. Те идвали от цял свят, за да видят изсъхналото морско дъно. Тук се намирали стари обувки, водорасли, залежи от сол, чудесни раковини, да не говорим за потъналите кораби сред, които били римските триреми и венецианските галери.

Започнал лов на съкровища. Едни търсели златни гердани, пръстени и гривни, други изчезнали удавници, а трети антични амфори и стари котви.

Хиляди машини се плъзнали по бившето морско дъно.

През това време морето, което почивало на планината, много се ядосвало, че никой не си спомня за него. Накрая решило да се върне.

Но имало и друга причина. На върха се оказало много неудобно. Трудно се удържа вода на върха на планината.

Освен това наближавала есента и морето се страхувало да не замръзне и да се превърне в гигантски ледник до следващото лято. И тогава то започнало бавно да се спускат по планински потоци и реки, докато се върнало на предишното си място.