Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.

Навярно мнозина сте чували за този десерт, но знаете ли как се приготвя?
Ето какво ни трябва за приготвянето му: литър и половина мляко, една чаша ситно нарязани орехи и лешници, 50-75 грама царевично или оризово брашно, 2 супени лъжици захар, щипка индийско орехче, лимонови кори по ваш избор.
Приготвянето му не е сложно.
Брашното се разтваря в половин литър студено мляко и се оставя да кипне с останалото мляко. Слагат се орехите и непрекъснато се бърка. Добавете захар, подправки, настърганата лимонова кора и варете докато сместа се сгъсти. Налейте я в съдове. Охладете и след това поставете за 2-3 часа съдовете в хладилника.
Приятен апетит!

Копривата съдържа много витамини и полезни вещества.
Днес ви предлагам рецепта за лек диетичен сос от коприва, който идеално допълва менюто ни с витамини и минерали.
Той има нежен орехов вкус и може да се използва като гарнитура. Ако се намаже върху филия хляб се получава много вкусен сандвич.
Ето и продуктите , от които се нуждаем при неговото приготвяне: 0,5 кг млада коприва, 1 глава лук, 3 супени лъжици брашно, 50 гр олио, за предпочитане зехтин, 200 гр пилешки бульон, 2 супени лъжици сметана и сол на вкус.
Начина на приготвяне не изисква някакви специални умения.
Копривата се залива с хладка вода за половин час. След това се изплаква с течаща вода и се прецежда през гевгир. Оставяме листата, а твърдите стъбла и корени отстраняваме. Варим копривата 4 – 5 минути в подсолена вода. Прецеждаме я отново през гевгир и я нарязваме на ситно.
В тиган на средно силен огън препичаме брашното, докато добие кремав цвят. Прибавяме олио и ситно нарязания лук. Когато лукът добие златист цвят, добавяме бульона, като всичко това разбъркваме непрекъснато. Към получената смес прибавяме сварената и добре пасирана коприва. Постоянно разбъркваме до кипване. Добавяме и сметаната.  Две – три минути след кипването сосът е готов. Така приготвеният деликатес може да се постави върху лист маруля и да се гарнира с магданоз.