Бог ни е избрал и ни е осветил чрез кръвта на Своя Син. Колко голяма е Божията любов към нас!

Ето защо ние сме длъжни да се обичаме едни други. Любовта е съвкупност от съвършенства.

Непростените грешници често са в състояние на гняв, недоволство и оплаквания, но ние сме длъжни да се облечем със състрадание, доброта, скромност, нежност, търпение и прошка.

Да бъдем снисходителни един към друг е много трудно, но християните са длъжни да го правят, защото Господ им е простил.

Християните са части на едно тяло, Божията Църква. Те не могат да живеят в гордост и егоистично, а трябва да живеят в името на Христос и Неговото тяло.

Частите на едно тяло не си причинява болка една на друга, а си помагат. Така и християните трябва да приемат братята и сестрите в Христос. Те са длъжни да живеят в мир, да дават приятелски и искрени съвети, ободрявайки останалите с Божието Слово.

В християнската общност не трябва да има жалби, спорове и клюки. Християните трябва в името на Исус да благодарят на Бога за всичко. Това е един благословен живот с Бога.

Господи, прости егоизма ми, гордостта, недоволството и всички грехове, които разрушават единството в Христос. Помогни ми да действам с любов и да служа на другите, както това е правел Исус.

Ваня е само на четири годинки. Майка ѝ отскочи до магазина, а тя остана да играе с брат си у дома. Той няма желание за това, беше му попаднал интересен справочник и той искаше много да го разгледа.

За да си отмъсти за неприятната работа, с която го заставиха да се занимава, реши да се заяде със сестра си:

– Аз мога да стоя на главата си, а ти не можеш.

Ването скръсти ръце пред гърдите си и тропна с крак:
– Мога!

– Не можеш!

– Мога, да стоя на главата ти.

И с тези думи тя се качи на главата му.

Брат ѝ бе победен.

Намериха я с прерязани вени в локва кръв. Странното бе, че бе изгубила съзнание, но кръвта бе спряла.

Пена бе възрастна жена.  До скоро се подпираше на бастунчето си и ходеше до магазина, дори успяваше по чуден начин да си прекопае градинката.

Но вчера как се завъртя крака ѝ и тя не можа да го изправи. Разтичаха се съседите, защото я видяха в двора, когато падна безпомощно на плочките.

Медицинската сестра, когато дойде, немарливо забоде иглата в крака ѝ, лекарството не стигна на нужното място, а след два дни я откараха в болницата в града.

– Трябваше да дойдете веднага, – скара се лекарят, след като прегледа Пена. – Нищо не мога да направя. Ще ви изпиша обезболяващи, но няма да можете да се движите вече.

С болка и отчаяние, Пена се прибра в дома си. Тя живееше сама. Децата ѝ бяха в чужбина, кой щеше да се погрижи за нея.

Привечер дойде да я види брат ѝ.

– Какво ще правиш, Пено? – смръщи вежди той. – Кой ще те погледне? Кой ще се грижи за теб? Окачи си въжето или вземи ножа и се отървай, няма защо да се мъчиш повече.

Брат ѝ си замина, а тези думи звучаха в ушите ѝ и не ѝ даваха мира.

– Няма кой да се погрижи за мен, – каза си тя, – поне да не тежа на никого…

Хвана ножа и преряза вените на ръцете си. Потече кръв, но това не я уплаши….., а после изгуби съзнание.

Когато дойде на себе си видя малката си внучка, която бе кръстена на нея. Детето видя, че баба му отвори очи и изтича до нея.

– Бабо, какво си направила, – извика детето, – хайде да се молим, Бог да ти прости, за това, което си сторила.

Пена погледна Пепи, очите ѝ се насълзиха и тя почна бавно да мълви:

– Господи, прости ми. Извърших голям грях, посегнах на живота си. Бях огорчена от думите на брат си, забравих за Теб …..Ти никога не си ме оставял …..

Внучката я бе хванала за ръка и безмълвно мърдаше устни. Пена и детето дълго се молиха. Изведнъж момиченцето подскочи и извика:

– Бабо стани и ходи, Бог  ти прости безумието, което си извършила….

Пена се повдигна леко и направи две несигурни крачки. Но изведнъж усети сила в нозете си и започна бодро да крачи из стаята. Бог наистина ѝ бе простил….

Гражданска война в Сирия започна през 2011 г., защото опозицията на сирийския президент Башар Асад искаше оставката му. По време на конфликта страната попада под контрола на терористични групи.

Хората се бяха събрали на масата в дома на свекървата на Ирина. Те бяха от нейното и на съпруга ѝ семейство. Веселяха се и пееха. Никой не очакваше трагедията, която ги сполетя по-късно.

Изведнъж се разнесе тътен и през прозореца влетя снаряд, пуснат от „шайтан-пушка“.

Братът на съпруга ѝ бе отхвърлен настрани. Другите успяха да налягат на време по пода.

Ирина скочи и заслони с ръце и крака сина и дъщеря си.

– Ти си луда. Къде хукна, Ирино! – развика се свекърва ѝ след нея.

Повечето от парчетата на снаряд попаднаха  в десния крак на Ирина.

По-късно в болницата ѝ ампутираха краката до колене и дланта на дясната ръка, която също бе сериозно пострадала.

– За съжаление нищо не можем да направим с продължаващото гноясване на краката и ръката ѝ, – каза завеждащия хирургическото отделение в болницата на съпруга на Ирина. – Правим всичко възможно, но при нас постоянно спират тока. Включваме електрогенераторите, с които разполагаме, но това  понякога не е достатъчно.

Синът на Ирина бе получил няколко сериозни рани, но животът му бе вън от опасност. И лекарите и роднините твърдяха единодушно:

– Саможертвата на Ирина спаси децата ѝ.

Тази касапница продължаваше непрекъснато. Умираха беззащитни деца и по-възрастни хора от раните, получени при внезапните нападения.

Още в Древния Египет е прието халката да се носи на безименния пръст. Днес в някои страни е прието брачната халка да се носи на лявата ръка, а в други на дясната. Но изборът не променя пръстта.

Защо точно на безименния?

Нека да приемем, че палците са родителите, показалците са братята и сестрите, средният пръст това сте вие, безименния е вашият партньор, а кутрето вашите деца.

Съберете двете си ръце и поставете съответните пръсти един срещу друг, както е показано на снимката.

Палците се раздалечават лесно. Родителите не винаги ще бъдат с вас.

Показалците също се отделят лесно. Братята и сестрите си имат свой живот.

Същото може да се каже и за кутретата. Децата ще порастат и ще напуснат родителите си.

Но безименните пръсти не се отварят, колкото и да се стараете. Това е така, защото съпрузите трябва да изживеят своя живот заедно.

Така всичко е поставено на мястото си. Обичайте и бъдете обичани!