Безработна учителка отивала у дома си след посещение при ветиринаря. Тогава забелязала чанта на улицата. Тя се спряла и се поколебала: „Ами ако е нещо опасно?“

Но установила, че в чантата лежат долара. На чантата имало етикет Chase Bank.

На следващия ден тя отишла в банката и се срещнала с директорът на Chase Bank, който бил много благодарен на Скот за върнатите пари.

– Той ми каза, че съм най-честният човек, – споделя по-късно Скот, – а яз добавих „или най-глупавия“.

Скот не е знаела точната сума, която е върнала. Грей Хасел, представител на банката, съобщил, че в чантата имало 20 хиляди долара. Той е отказал да разясни подробно как парите са попаднали на улицата.

Скот, която по-рано е работила като учителка в средно училище, първоначално се е съмнявала, дали в чантата няма бомба.

– Там бяха две огромни пачки от стодоларови банкноти, завързани с гумени връзки. – казала по-късно Скот.

Тази трогателна история е разказана от един ветеран, участвал във Втората световна война. След  тежък бой на един млад войник му се присънил сън, че е получил писмо от дома си. Сънят бил толкова ярък, че той се събудил. Било още тъмно, но той отишъл в съседната дивизия, за да дочака кога ще донесат пощата.

Уви, писмо нямал и разстроен потеглил назад. Когато се върнал, го посрещнали изненадани. Отвели го на мястото където е нощувал. Там зеела голяма дупка от бомба, когато другите я видели си помислили, че е загинал.

Така войникът се спасил от смърт. Какво е било това? Сън или провидение?

За създаването на картината „Иван Грозни и неговия син“ Иля Репин е бил вдъхновен от няколко събития.
Първото събитие е убийството на цар Александър II от бомба.
Второто е посещението, в същата година, на концерт на Римски Корсаков, където художникът бил впечатлен от сюитата „Антар“, която го вдъхновила да предаде това настроение на платно.
Финалния стимул за Репин станало посещението на корида в Испания, след което той написал в дневника си: „Нещастие, истинска смърт, убийства и кръв пораждат сила …  И аз заразен вероятно от тази кървавост, при пристигането си у дома, веднага се захванах да рисувам кървавата сцена“.

Мексико е най-големия доставчик на какаови зърна в света. В самата страна няма много сладкарски цехове, за това почти всичката суровина се изнася зад граница.
За да покаже колко важно е производството на шоколадови изделия за икономиката на Мексико, художника Хектор Галван е създал необикновенни сладкарски изделия.
Производството на шоколад не е много сложно и напълно е възможно да се произвежда в Мексико, а готовата продукция да се продава в чужбина, вместо само да се изнасят евтините какаови зърна. В случая ползата за икономиката на страната ще бъде много по-голяма.
Именно с шоколадовите изделия под общото название „Бум“, художника Галван цели да покаже, че производството на шоколад в самото Мексико може да стане истинска взривна бомба. Не бомба за унищожаване и поразяване на всичко живо, а икономическа. Такава, която ще допринесе до по-голям приток на капитали в страната и по-доброто й икономическо развитие.
Тези необичайни шоколадови изделия във вид на авиационни бомби, гранати и войници, днес се произвеждат от фирма Omlette и се продават в някои търговски обекти на Мексико.