Забележителен е начина, по който отпадъците, които отделя нашето тяло: изпражнения, урина, слюнка.. говорят толкова много за нашето състояние. Сигурно някой шегаджия би съчинил две-три остроумия, като се обляга на това парадоксално обстоятелатво.

Но един лекар знае, че ако иска добре да изпълнява професията си, не трябва да се гнуси от неприятни аромати, които отделят изпражнениата или към изпробването с език вкуса на урината дали е сладка или горчива.

Знам, че за много лекари това е противно и непоносими, но и месарите се изцапват с кръв, чак до очите си при изпълнение на задълженията си.

Ами рибарите как разнасят неприятна миризма, която с нищо не може да се отстрани? Нима гробарите не миришат на разложени трупове?

Ако първите правят това, за да нахранят хората, то вторите за да отдадат последна почит и уважение към умрелите.

Колко внимателни биха били тогава лекарите, които лекуват и облекчават болките на себеподобните си.

Познаваме ли я добре? Или очакваме да ни връхлети и гледаме как се потвърждават негативизмите на околните. Някои от тях дори не знаят какво означава да си стар. За тях е достатъчно да чуят охканията и оплакванията на по-възрастните, за да заключат, че това е неприятен период от живота на човека.
Но дали това е така?
Глупаво е хората да смятат, че възрастта върви ръка за ръка с изкривявания, съсухреност, немощ, бастун, очила, ревматизъм и забравяне.
Това е нелепо!
Възрастта няма нищо общо с това.
Нормалната старост означава сила, красота, радост, решимост, ясен поглед и крайници без болки.

Това растение е силно отровно. Това трябва да знаете преди да решите да го занесете в дома си. Контактът до коя да е част на растението или сока води до стомашно разтройство, повръщане, коремни болки, нередовен сърдечен ритъм и дори спиране на дишането. Силната миризма може да предизвика главоболие и световъртеж.
В същото време, сок съдържа някои гликозиди, които се използват при направа на фармацевтични лекарства за лечение на остра и хронична сърдечна недостатъчност, особено при порок на митралната клапа с предсърдна аритмия.
В древни времена, африкански местните жители, които са живели в близост до езерото Танганайка и река Замбези, високо оценявали растението страфантуса, неговия бял сок и особено семената, които били силно отровни. Накрайниците на стрелите си, намазвали със сока, който се оказвал смъртоносен за хора и животни.
„По-малкият брат“ на страфантуса олеандъра се отглежда като декоративно растение в нашите домове и градини, но малко са тези, които знаят, че е отровно растение.
За това искам да ви предупредя не пипайте клоните на олеандъра с голи ръце. Не миришете цвета и не докосвайте листата. А ако сок от растението попадне върху кожата ви измийте мястото с голямо количество топла вода и сапун.
Когато цъфти, олеандърът не трябва да бъде в жилищно помещение.

Цветята на вид са безопасни и много красиви растения, но те могат да съсипят почивката ви и да причинят непоправими последици за здравето ви.
От списъка на атрактивните, но не по-малко опасни цветя е момината сълза.
Тя изглежда красива и безвредна, но е много отровна.
Разбира се един, два цвята не причиняват сериозни щети, особено на възрастни.
Но попадне ли в организма в по-големи количества, предизвиква болки в устата, гадене, повръщане, спазми и диария.
Хората със сърдечни заболявания трябва да бъдат особено внимателни, тъй като токсините, намиращи се в момината сълза, забавят сърдечния ритъм и предизвикват аритмия.

Две мухи решили да забягнат в чужбина. Срещнали по пътя една пчела и й казали:
– Ела със нас в чужбина, за да живееш по-спокойно. Папагалите твърдят, че там е само лято и денят е безкраен. Всеки живее охолно. Няма глад и страх. Там осъждат всеки, който убива мухите. Тук не живеем, а едва съществуваме. Нито сме живи, нито умрели. Паяците плетат тънки мрежи, за да ни ловят. Днес алчни паразити ни изтребват с разни отрови и мухоловки. От всякъде ни дебнат само беди.
– Е на добър път мухички, – казала пчелата. – Аз оставам тук да споделя със всички радости и болки. Нашенци ме уважават, ценят питите ми. През лятото и зимата се грижат за мен. Вие вървете, но запомнете, че ако не допринасяте нещо за другите и там добро няма да видите.