Денят бе много горещ и водата в съдовете бързо свърши. Възрастните подвикнаха на малкия водоносец, който бе заспал на сянка:
– Момче, взимай стомните и отивай на извора. Водата свърши.
Момчето сънено потърка очите си и с нежелание се отправи към празните стомни. Очакваше го дълъг и изморителен път. Той знаеше, че на връщане тези глинени образования тежат като олово, сякаш бяха пълни не с вода, а с камъни. Това ставаше винаги така, защото  умората надделяваше и всяка тежест се струваше двойно по-голяма. Въпреки всичко взе стомните и тръгна.
На извора освежаващата влага на водата досъбуди заспалото детско сърчице. Някаква живителна сила се вля в него още с първите струйки вода.
Събра напълнените съдове и потегли обратно. От една стомна се процеждаше издайническа струйка вода и оставяше мокра  диря по земята. Когато  стигна  лагера, хората прекалено ожаднели се нахвърлиха върху стомните. Остана само една. В нея имаше много малко вода. Момчето бавно я надигна и изпразни съдържанието й.
В последните лъчи на залеза  водоносеца долови слаб шепот:
– Защо не ме остави? Аз съм счупена и почти цялата вода изтича от мен. За какво съм, ти? Хвърли ме на боклука.
Момчето наведе глава, погали стомната с напуканите си длани и промълви:
– Не ми даде сърце да го направя. Забелязах, че водата, която се стичаше от теб попадаше върху цветята и тревичките край пътя и те живаха. Ставаха по-свежи и красиви. Как да ги лиша от малкото влага, която получаваха? Ти си счупена, но не си безполезна, защото даваш живот на загубилите влагата си.

Кампанията за унищожаване на плъхове в Тайланд е създала безпрецедентна популярност на тяхната употреба в храната.
Унищожаването на полски плъхове в северо-източен Тайланд, който е основен производител на ориз в страната е придобило гастрономически уклон.
Полските плъхове отдавна са се считали  годни за консумация в тези провинции на страната. Днес те са се превърнали в нов национален деликатес.
Изследванията на тайландските биолози са доказали, че за разлика от своите градски „посестрими“, полската мишка е чисто животно, което не познава помията и боклука.
Полските гризачи се хранят с узрелите зърна на ориза и затова представляват голяма опасност за селското стопанство в периода между съзряването на зърното и прибиране на реколтата. Освен това те са свободни от много патогенни бактерии и вируси, които са характерни за плъховете в града.
Унищожаването на този вид гризачи става два пъти в годината, тъй като стопаните от тези райони, събират две реколти ориз.
Ако местното население се е хранило с полски плъхове в тесен кръг, притеснявайки се от тайландците в другите райони, особено пък от чужденците, то през тази година печеният плъх е преминал границата, отделяща този продукт от храните за общо ползване.
В заведение с национално значение в провинция Корат, вече се продават печени полски плъхове като деликатес.

Можем да притежаваме милиони, но рано или късно се натъкваме на боклука натрупващ се, като заплашителна грамада, готова да ни погълне. Ето дори синът на милионера Чарлз Мур е имал „удоволствието“ да види с очите си реално петно от боклук образувало се в Тихия океан. Как е станало това?
След участие в регата, синът на Мур решил да съкрати пътя и да мине напряко. Именно тогава видял зрелище, което го накарало да се ужаси.
Яхтата на Мур се промъквала между безкрайна джунгла от пластмасови останки, която достигала до хоризонта. Това така шокирало младият човек, че той решил да посвети живота си на този проблем.
Това голямо петно от боклук в Тихия океан се простира между 135-155 градуса западна дължина и 35-42 градуса северна ширина.
Причина за появата му са мощните течения, които докарват пластмасови остатъци от Азия и Америка. Тези отломки се събират на едно място и не се движат повече. Постепенно пластмасата се разпада до молекулно състояние и остава във водата във вид на суспензия, която морските обитатели възприемат като планктон.
Загиват риби, птици…., а броя на пластмасовите отпадъци расте.