Jiang Pengyi, както много свои сънародници, не е могъл да остане равнодушен към бързите промени, които обхващат Китай през последните години. Икономическото развитие и модернизацията на китайското общество не предизвикват буен възторг у него.
Доказателство за това са миниатюрните модели на градове, които е поставил в изоставени сгради.
Авторът е изследвал съществуващите паметници на китайската съвременност, като небостъргачи, многоетажни сгради, мрежи на скоростни автомагистрали. Всичко това той е пресъздал в умален вид.
Моделите на Jiang Pengyi са поставени не само в изоставени и празни сгради, но и в такива принадлежащи на минали епохи и забравени в наши дни. В тези модели се подчертава еднотипността на многоетажните сгради, правещи пейзажите на китайските градове безлични и еднообразни.
Свикнали сме да наблюдаваме небостъргачите отдолу нагоре. а автора ни представя съвсем противоположен изглед на тези съоръжения. И тогава се вижда, че те не могат толкова лесно да се различат от отломъците на тухли и подобен строителен боклук.
Това е израз на несъгласие със съвременната архитектура в китайските градове, противопоставяне на миналото и бъдещето в развитите страни.
С тези модели авторът подчертава как модернизацията и урбанизацията унищожават изградените през вековете устои и традиции.

В списъка от забранени предмети, които туристите могат да внесат в Националния парк на Италия Чинкве-Тере са и пластмасовите бутилки.
На входа на парка в замяна на пластмасовите бутилки предлагат такива направени от метал. Стойността им е едно евро.
Освен това в парка ще бъдат инсталирани фонтани, от които човек ще може да се снабдява с питейна вода. Първите фонтани са вече налице.
Забраната бе въведена за да се запази чист парка. Всяка година около три милиона човека посещават Чинкве-Тере.
Посетителите остава боклук. И така, през август, което е върхът на туристическия сезон в парка са били събрани 400 000 пластмасови бутилки. През цялата година в резервата и неговите околности числото на събраните бутилки е около два милиона.

Денят бе много горещ и водата в съдовете бързо свърши. Възрастните подвикнаха на малкия водоносец, който бе заспал на сянка:
– Момче, взимай стомните и отивай на извора. Водата свърши.
Момчето сънено потърка очите си и с нежелание се отправи към празните стомни. Очакваше го дълъг и изморителен път. Той знаеше, че на връщане тези глинени образования тежат като олово, сякаш бяха пълни не с вода, а с камъни. Това ставаше винаги така, защото  умората надделяваше и всяка тежест се струваше двойно по-голяма. Въпреки всичко взе стомните и тръгна.
На извора освежаващата влага на водата досъбуди заспалото детско сърчице. Някаква живителна сила се вля в него още с първите струйки вода.
Събра напълнените съдове и потегли обратно. От една стомна се процеждаше издайническа струйка вода и оставяше мокра  диря по земята. Когато  стигна  лагера, хората прекалено ожаднели се нахвърлиха върху стомните. Остана само една. В нея имаше много малко вода. Момчето бавно я надигна и изпразни съдържанието й.
В последните лъчи на залеза  водоносеца долови слаб шепот:
– Защо не ме остави? Аз съм счупена и почти цялата вода изтича от мен. За какво съм, ти? Хвърли ме на боклука.
Момчето наведе глава, погали стомната с напуканите си длани и промълви:
– Не ми даде сърце да го направя. Забелязах, че водата, която се стичаше от теб попадаше върху цветята и тревичките край пътя и те живаха. Ставаха по-свежи и красиви. Как да ги лиша от малкото влага, която получаваха? Ти си счупена, но не си безполезна, защото даваш живот на загубилите влагата си.

Кампанията за унищожаване на плъхове в Тайланд е създала безпрецедентна популярност на тяхната употреба в храната.
Унищожаването на полски плъхове в северо-източен Тайланд, който е основен производител на ориз в страната е придобило гастрономически уклон.
Полските плъхове отдавна са се считали  годни за консумация в тези провинции на страната. Днес те са се превърнали в нов национален деликатес.
Изследванията на тайландските биолози са доказали, че за разлика от своите градски „посестрими“, полската мишка е чисто животно, което не познава помията и боклука.
Полските гризачи се хранят с узрелите зърна на ориза и затова представляват голяма опасност за селското стопанство в периода между съзряването на зърното и прибиране на реколтата. Освен това те са свободни от много патогенни бактерии и вируси, които са характерни за плъховете в града.
Унищожаването на този вид гризачи става два пъти в годината, тъй като стопаните от тези райони, събират две реколти ориз.
Ако местното население се е хранило с полски плъхове в тесен кръг, притеснявайки се от тайландците в другите райони, особено пък от чужденците, то през тази година печеният плъх е преминал границата, отделяща този продукт от храните за общо ползване.
В заведение с национално значение в провинция Корат, вече се продават печени полски плъхове като деликатес.

Можем да притежаваме милиони, но рано или късно се натъкваме на боклука натрупващ се, като заплашителна грамада, готова да ни погълне. Ето дори синът на милионера Чарлз Мур е имал „удоволствието“ да види с очите си реално петно от боклук образувало се в Тихия океан. Как е станало това?
След участие в регата, синът на Мур решил да съкрати пътя и да мине напряко. Именно тогава видял зрелище, което го накарало да се ужаси.
Яхтата на Мур се промъквала между безкрайна джунгла от пластмасови останки, която достигала до хоризонта. Това така шокирало младият човек, че той решил да посвети живота си на този проблем.
Това голямо петно от боклук в Тихия океан се простира между 135-155 градуса западна дължина и 35-42 градуса северна ширина.
Причина за появата му са мощните течения, които докарват пластмасови остатъци от Азия и Америка. Тези отломки се събират на едно място и не се движат повече. Постепенно пластмасата се разпада до молекулно състояние и остава във водата във вид на суспензия, която морските обитатели възприемат като планктон.
Загиват риби, птици…., а броя на пластмасовите отпадъци расте.