Чистите ли къщата си? Перете ли редовно дрехите си? Миете ли съдовете си?….Мисля, че всеки човек, в една или друга степен, се грижи за своя външен вид и за дома си. Но защо толкова малко обръщаме внимание на вътрешното си състояние? Защо не прочистим съзнанието си от разрушителните мисли? Защо не освобождаваме душата си от натрупания боклук, съдържащ стари обиди, лоши преживявания, детски комплекси и други натрупвания, които ни пречат да живеем? Ние преживяваме и страдаме постоянно, губим сили и енергия, които са ни нужни за изграждане на пълноценен и щастлив живот.
Има толкова много мъже и жени край нас, които отделят много време и сили, за да подобрят външния си вид в фитнес залите и козметичните салони. Но за промяна на душата си изобщо не мислят.
Разберете ме правилно! Не смятам, че човек не трябва да отделя време за външния си вид, но мисля, че външната красота трябва да съответства на вътрешната. Именно така се стига до хармония между формата и съдържанието.
Вероятно много от вас са срещали хора, които са красиви не само външно, но имат и богат вътрешен мир, който излъчва доброта, радост и жизнелюбие. И ако срещнете такива хора, то тази среща се помни за цял живот. Те са способни да изменят живота на околните все едно им дават от своята светлина и енергия. С тях е трудно да се разделиш.
Искате ли да бъдете един от тях? Започнете от боклука натрупан в душата ви и не го оставяйте за по нататък, защото ще бъде препънка и препятствие в живота ви.

Често всеки от нас е приспособявал нещо изгоряло, смачкано, негодно за употреба, като му е давал ново предназначение.
Идеите на група дизайнери от една фирма са неочаквани. Те гледат на изхвърлените вещи по нов начин. При тях всичко се преобръща с главата надолу, като се съединява дори несъединимото.
Материалите си дизайнерите взимат от пазарите за употребявани вещи.
От рециклирания боклук получават невероятни мебели, осветителни тела и други „модни“ мебели.

Хари Василик през 1950г. създал първата торбичка за боклук. Той бил изобретател и инженер.
Веднъж към него се обърнала градската управа с молба да направи нещо по въпроса относно разсипването на боклука по време на товарене и транспортиране от колите за изхвърляне на отпадъци.
Василик дълго време мислил върху създаването на нещо подобно на прахосмукачка, но решението дошло внезапно.
Негов приятел казал: „Имам нужда от торба, за да изхвърля боклука“. Василик разбрал, че за боклука трябва да се използват торбички за еднократна употреба и предложил да се правят от полиетилен. Първите пластмасови чували за боклук започва да се използва в болницата на град Уинипег. А частните лица започнали да ги употребяват от 1960г.
Сега един от най-важните проблеми, които трябва да реши човечеството е как да се преработва боклука, включително и полиетиленови торбички, които използваме за събирането му.

Jiang Pengyi, както много свои сънародници, не е могъл да остане равнодушен към бързите промени, които обхващат Китай през последните години. Икономическото развитие и модернизацията на китайското общество не предизвикват буен възторг у него.
Доказателство за това са миниатюрните модели на градове, които е поставил в изоставени сгради.
Авторът е изследвал съществуващите паметници на китайската съвременност, като небостъргачи, многоетажни сгради, мрежи на скоростни автомагистрали. Всичко това той е пресъздал в умален вид.
Моделите на Jiang Pengyi са поставени не само в изоставени и празни сгради, но и в такива принадлежащи на минали епохи и забравени в наши дни. В тези модели се подчертава еднотипността на многоетажните сгради, правещи пейзажите на китайските градове безлични и еднообразни.
Свикнали сме да наблюдаваме небостъргачите отдолу нагоре. а автора ни представя съвсем противоположен изглед на тези съоръжения. И тогава се вижда, че те не могат толкова лесно да се различат от отломъците на тухли и подобен строителен боклук.
Това е израз на несъгласие със съвременната архитектура в китайските градове, противопоставяне на миналото и бъдещето в развитите страни.
С тези модели авторът подчертава как модернизацията и урбанизацията унищожават изградените през вековете устои и традиции.

В списъка от забранени предмети, които туристите могат да внесат в Националния парк на Италия Чинкве-Тере са и пластмасовите бутилки.
На входа на парка в замяна на пластмасовите бутилки предлагат такива направени от метал. Стойността им е едно евро.
Освен това в парка ще бъдат инсталирани фонтани, от които човек ще може да се снабдява с питейна вода. Първите фонтани са вече налице.
Забраната бе въведена за да се запази чист парка. Всяка година около три милиона човека посещават Чинкве-Тере.
Посетителите остава боклук. И така, през август, което е върхът на туристическия сезон в парка са били събрани 400 000 пластмасови бутилки. През цялата година в резервата и неговите околности числото на събраните бутилки е около два милиона.